Когато взе топката, Грегор почувства как вътре се плиска някаква течност.
— Значи е пълна с кръв? — попита той, леко отвратен.
— Не, само червена течност, която прилича на кръв. Така е по-лесно човек да види дали е уцелил, или не — каза Лукса.
Трите оръдия бяха разположени в полукръг и за редени с по пет „кървави топки” всяко. Долноземците се събраха пред тях.
— Е, кой е достатъчно смел да опита пръв? — попита Марет с усмивка. — Защо не ти, Хауард? Помня, че се справи доста добре миналия път, когато ни гостува.
Хауард застана между оръдията. Едното беше срещу него, другото — от дясната му страна, третото — от лявата. Бяха разположени на пет-шест метра едно от друго. По заповед на Марет трима долноземци завъртяха страничните ръчки на оръдията. „Кървавите топки” започнаха да се изстрелват бързо от цевите право към Хауард. Той размахваше с меча си напред-назад, като се опитваше да се отбранява отпред и отстрани. Седем „кървави Топки” се пръснаха, разсечени от меча му. Другите осем обаче лежаха невредими на земята около него. Цялото упражнение продължи само десетина секунди.
— Добре се справи, Хауард — каза Марет и Хауард изглеждаше доволен от себе си.
— Това добре ли беше? — Грегор попита Лукса, à тя сви рамене:
— Не беше зле — беше единствената похвала, която успя да изрече.
Един по един, всички минаха по реда си на „огневата линия”. Някои уцелиха само по една-две топки. Лукса уцели седем, колкото и Хауард, в Стеловет постигна задоволителния резултат от пет. След като всички долноземци приключиха, Марет нареди да преместят оръдията в друга част на полето.
— Горноземецът няма ли също да опита? — попита невинно Стеловет.
— Това е първият му ден на упражнения с меч — Каза Марет.
— Предполагам, че е прекалено стряскащо — каза Стеловет, — дори за някой толкова опитен.
— Много се съмнявам, че Грегор се е стреснал — каза Марет с уважение. — Но нашите оръжия са му непознати. Би ли искал да опиташ, Грегор? Само като упражнение. Почти никой не уцелва много при първия опит.
— Разбира се, защо не? — каза Грегор. Беше странно: донякъде наистина искаше да опита. Струваше му се обаче, че това беше като онези панаири, на които беше ходил във Вирджиния. Там имаше разни игри като например да хвърлиш топка за софтбол в кана за мляко или да уцелиш стъклена чиния с монета от четвърт долар. Изглеждаха прости, но когато човек ги пробваше, се оказваха почти невъзможни. И все пак, трябваше да опита.
