Лукса застана над него, като се мъчеше да не се разсмее.
— Когато правиш кълбо, не може да разгъваш колене, преди да стъпиш на земята — обясни тя и му подаде ръка да се изправи.
— Да, да, да — каза той, като ѝ позволи да му помогне. От гимнастиката човек винаги можеше да научи нещо полезно, сякаш наистина е възможно да победиш гравитацията, стига само да се съсредоточиш достатъчно.
Марет повика Лукса да покаже някакво упраж нение и тя се впусна в изумителна поредица от пре мятания, приземявайки се на крака с такава лекота, с каквато Грегор би слязъл от бордюра. Другите долноземци избухнаха в спонтанни аплодисменти, а Лукса им отвърна с една от редките си усмивки. После се върна и пробва безнадеждната задача да научи Грегор как да прави циганско колело.
Докато тя обясняваше движенията вероятно вече за осемнайсети път — „Ръка, ръка, стъпало, стъпало, не двете ръце и после двете стъпала” нещо привлече погледа ѝ и лицето ѝ посърна.
Грегор проследи погледа ѝ до входа на арената, където стоеше група от пет деца. Не ги беше виждал преди.
— Кои са тези?
— Братовчедите ми. Трябва току-що да са пристигнали в Регалия — каза Лукса високомерно.
Грегор погледна изненадано групата.
— Мислех, че единствените ти братовчеди са Хенри и, как ѝ беше името, нервното момиче?
— Нериса — каза Лукса. — Да, Нериса и… Хенри. — Струваше ѝ известно усилие да произнесе името. — Те са единствените ми братовчеди от кралско Потекло. Бащите ни бяха братя, кралски синове, и членове на кралското семейство.
Братовчедите на входа зърнаха Лукса и тръгнаха към нея. Тя им кимна с очевидна неприязън.
— Тези петимата са ми роднини по майчина линия. Не са от кралско потекло, макар че много им се иска да е така.
— Не си луда по тях, а? — подметна Грегор.
— Подиграват се на Нериса. На дарбата ѝ и крехкостта ѝ — каза Лукса. — Не, ние не… тоест, аз не ги харесвам.
Грегор се досети, че тя и Хенри са били „ние” толкова дълго, та дори месеци след смъртта му на нея ѝ беше трудно да се възприема отделно от него. Това, разбира се, се усложняваше от факта, че той безцеремонно я беше предал на плъховете, за да се сдобие с властта само за себе си. Ако човек се замислеше, не беше чудно, че Лукса имаше тези лилави кръгове под очите.
— Дошли са от Извора на гости. Да се надяваме, че няма да останат дълго — каза Лукса.
Лукса и братовчедите ѝ си размениха кратки, официални поздрави, а после тя запозна Грегор с тях. Най-големият, Хауард, беше вероятно на около шестнайсет и изглежда тренираше усърдно. Имаше едно момиче на име Стеловет, може би около тринайсетгодишно, което имаше дълги, надиплени сребристо-руси къдрици и беше зашеметяващо красиво. Следващи в редицата бяха двама по-малки близнаци, момиче на име Херо и момче на име Кент. Последно беше едно момиченце, може би на около пет години, вкопчило се в ръката на Стеловет. Името ѝ беше нещо като Чимни, но Грегор си помисли, че не е чул правилно.
