Градът гъмжеше от бледокожи жители с виолетови очи, които се занимаваха с делата си. Много хора се взираха в него, но ако уловеше погледа им, те му кимваха почтително. Някои дори се покланяха. Познаваха го или поне бяха чували за него. Той беше воинът, който беше спасил града им от унищожение. Известно време Грегор се наслаждаваше на вниманието, но после осъзна, че хората вероятно очакваха от него да тръгне да се бие с онзи ги гантски бял плъх. Запита се колко ли войници щяха да му дадат, за да го убият. За толкова голямо и зло същество… може би цяла армия!
Когато пристигна на арената, беше ясно, че е за къснял. Групи долноземци от всякакви възрасти се бяха пръснали по покрития с мъх терен и правеха гимнастика и различни упражнения за разтягане. Не беше много по-различно от загряването преди тренировките по бягане. Докато се оглеждаше за Лукса, един глас привлече вниманието му:
— Горноземецо! Ти се върна! — И преди Грегор да се усети, Марет го сграбчи в толкова силна прегръдка, че щеше да му счупи ребрата. Войникът беше един от най-любимите му долноземци.
— Здрасти, Марет — каза той. — Как вървят работите?
— Много добре, щом ти си тук. Ела, ще се обучаваш на общи умения с мен — каза Марет, като насочи Грегор към няколко деца на неговата възраст.
Докато тичаха из полето, минаха покрай група деца, които се упражняваха с мечове. Никое не изглеждаше на повече от шест години. Очевидно в Подземната страна никога не беше прекалено рано да започнеш да се обучаваш за война.
Грегор забеляза Лукса и зае място близо до нея. Имаха време само да си кимнат, преди класът да Поднови занятието си.
Марет им показа как да направят серия от упражнения за разтягане. Грегор не притежаваше вродена Гъвкавост. Лукса обаче можеше да се извива като бретцел.
Последваха няколко силови упражнения — обичайните лицеви опори, упражнения за коремните мускули, упражнения за краката. Накрая правиха обиколки на арената. Грегор обичаше и спринтовете, и бягането на дълги разстояния. Беше доволен, че единствен в групата си успя да не изостане от Марет, който накрая го поздрави за постижението.
Удоволствието от похвалата на Марет бързо се изпари, когато преминаха към предно и задно кълбо. Всяка година в часа по физическо имаха гимнастика и се налагаше Грегор някак да я изтърпи, докато започнеше баскетболът. Беше прекалено висок и слаб за гимнастика и най-често повечето кълба завършваха с просване по гръб. И точно това му се случи сега.
