— С цвета на отдавна забравен сняг, защото в Подземната страна не вали сняг. Макар да си представям, че е много красиво — каза Викус малко печално.
— Така е — каза Грегор. — Точно сега има сняг навсякъде. И всичко изглежда по-красиво. — Наистина беше така, когато снегът току-що бе навалял. Прикриваше мръсотията и боклука и за известно време градът изглеждаше чист и свеж. А после се превръщаше в киша. — Та, значи, този бял плъх…?
— За него се носят легенди. Дори когато живеел в Горната земя, Сандуич знаел истории за белия плъх. Според историята такъв се появява на всеки няколко столетия, събира около себе си други плъхове и се възцарява терор. Забележителен е с хитростта, силата и големината си — каза Викус.
— Големината ли? — каза Грегор. — Искаш да кажеш, че е още по-голям от другите плъхове тук долу?
— И то значително — каза Викус. — Както твърди легендата. А в този момент единственото, което стои между това създание и Подземната страна, си ти. Воинът. Ти си заплаха за него. Ето защо крият белия плъх толкова грижливо. Плъховете не искат да го откриеш. Но освен това имаш и едно уязвимо място. — Викус почука с пръст по третата строфа и Грегор зачете нататък:
КОЙ НА ВОИНА В СЪРЦЕТО СЛАБОСТ МОЖЕ ДА ВСЕЛИ?
И КАКВО ГРИЗАЧИ ЗЛОБНИ ТЪРСЯТ В МРАЧНИ ДЪЛБИНИ?
СAMO КРЕХКОТО МЪНИЧЕ, ДУМИ ЩО ЕДВА МЪЛВИ,
НО ДОДЕТО ТО Е ЖИВО, ПОДЗЕМНАТА СТРАНА КРЕПИ.
— Знаеш ли какво означава „мъниче”? — попита Викус.
— Рипред веднъж нарече Лукса и Хенри „мъници”, когато отказваха да му се подчинят — каза Грегор. И внезапно се запита колко знаеше за всичко това едрият, покрит с белези плъх, който му помогна да спаси баща си.
— Несъмнено го е казал саркастично, а и за да им напомни, че той командва. Защото за плъховете „мъниче” означава бебе. Известно ни е само едно бебе близо до теб — Бутс — каза Викус.
Нещо привлече погледа на Грегор към последната строфа на пророчеството:
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
НАВЕКИ ЩЕ УМРЕ ПОКОЯТ НА СВЕТА,
ГРИЗАЧИТЕ ЩЕ ИМАТ КЛЮЧА КЪМ ВЛАСТТА.
— Значи те мислят… — Грегор едва успя да го изрече, — че ако убият Бутс, нещо ще се случи с мен.
— Ще те пречупи по някакъв начин — каза Викус. — А ако това стане, плъховете ще превземат остана лите от нас.
— Изобщо не ми оказвате натиск, или нещо тако ва — подметна Грегор, но се чувстваше много упла шен. — Сигурни ли сте, че е Бутс?
— Толкова сигурни, колкото смеем да бъдем. Близостта ти с нея е добре известна. Фактът, че ти се пожертва, че скочи, вместо да позволиш на крал Горджър да я убие — това направи огромно впечатление на всички. Сещаш ли се за някое друго бебе, за което може да става дума, Грегор? — попита Викус тържествено.
