Викус кимна:
— Да, мисля, че е разумно да обсъдим пророчеството дума по дума. Не е толкова загадъчно като първото, но има неща, които трябва да знаеш. Да започнем ли от началото? — Отиде до пророчеството и леко прокара пръсти по първите два реда. — Ти имаш свеж поглед, докато аз съм го чел хиляди пъти. Кажи ми, Грегор, какво мислиш за него?
Този път Грегор се вгледа по-внимателно…
АКО ПАДНЕ В БЕЗДНАТА ДОЛНИЯТ СВЯТ,
АКО ОНЗИ ОТ ГОРНИЯ СКОЧИ В ГЪСТИЯ МРАК,
И СМЪРТТА, АКО БЕШЕ ЖИВОТ,
И СМЪРТТА, АКО МОЖЕШЕ ЖИВОТ ДА РОДИ ПАК…
…и осъзна, че наистина знаеше какво означаваха.
— Става дума за мен и Хенри. Аз съм „Онзи от горния свят” аз скочих. Хенри олицетворява Долния свят, той падна. Аз оживях, а той загина.
— Да, а крал Горджър и неговите плъхове също загинаха, и тяхната смърт помогна в Подземната страна да се роди още живот — каза Викус.
— Хей, как така не ми казахте за това преди? Тогава може би щях да знам какво се задава! — възкликна Грегор.
— Не, Грегор, ясно е само като погледнеш назад, след като вече се е случило. „Долният свят” можеше да се отнася не само за Хенри, а за всяко друго с ъздание от Подземната страна или за самата Подземна страна. „Онзи от Горния свят” можеше да е баща ти. Скокът ти можеше да не е буквален, а скок на мисълта или на духа. Падането на Хенри можеше да е намек за всякакъв вид физическа смърт, а също за падане от власт или морално падение. Всъщност това, че човек долноземец буквално ще падне към смъртта си, не беше популярно тълкуване. Хенри никога не би предположил, че ще умре по такъв начин — каза Викус.
— Защо не? — попита Грегор.
Викус хвърли поглед към Арес и се поколеба.
— Защото очакваше да го хвана — отговори Арес без церемонии.
— Да — каза Викус. — Следователно, виждаш, че първото пророчество наистина беше сиво за нас, макар че сега, разбира се, изглежда ясно като бистра вода. Ще продължим ли?
Грегор прочете на глас следващата част:
НЕЩО ДНЕС СЕ НАДИГА ОТ ЧЕРНАТА, СТРАШНА ТЪМА
И В ГРОБ ЩЕ ПРЕВЪРНЕ ПОДЗЕМНАТА СТРАНА.
— Значи нещо зло се задава. Нещо смъртоносно — каза Грегор.
— Не просто се задава. Тук е, и то от известно време. Само че плъховете са го скрили, дори от своите. Ще откриеш още за него в следващата строфа — каза Викус и посочи към следващите четири реда.
ЧУЙ ГО — ДРАСКА ДОЛУ ПАК,
ПЛЪХ С ЦВЯТ НА СТАР, ЗАБРАВЕН СНЯГ.
ЗЛО В ОДЕЖДА БЯЛА ЩО БЛЕСТИ,
ВОИНЪТ СВЕТЛИНАТА ТИ ДАЛИ ЩЕ УГАСИ?
Грегор се вгледа внимателно в редовете.
— Това е плъх. Бял плъх?
