Арес се помъчи да застане между Грегор и тълпата, но беше безполезно. Тя напираше и ги притискаше към стената. Гласове крещяха за смъртта им.
Грегор си спомни думите на Рипред: „И знаеш, че в Регалия ще си платиш скъпо за това”. Плъхът можеше да се изрази малко по-ясно!
През хаоса чу да изсвирва рог, а после тълпата взе да отстъпва. Обръч от стражи оформи полукръг около тях и ги изведоха от залата.
— Ще ме последвате — каза една жена, която явно беше главната тук и Грегор се подчини, щастлив да се махне от тълпата.
Слязоха по безброй стъпала и накрая стигнаха до тих проход дълбоко под двореца. Жената отвори една каменна врата, задържа я, докато влязат и на Грегор това му се стори странно. В двореца имаше твърде малко врати, от какъвто и да е вид.
Двамата с Арес влязоха в осветеното с факли помещение и вратата се затвори зад тях. Чу се звук от плъзгане и наместване на нещо.
— Къде сме? — попита той Арес. — Това да не е специално помещение, за да ни опазят?
— За да опазят другите от нас — каза Арес. — Това е тъмницата. Арестувани сме за държавна измяна.
— Какво? — възкликна Грегор. — Защо?
— За извършване на престъпления срещу Регалия — каза Арес. — Не чу ли обвинението?
Грегор не беше чул нищо освен крясъци на цяла тълпа от хора.
— О, човече! — Заблъска с юмрук по вратата. — Пуснете ме да изляза оттук! Искам да говоря с Викус! — Нямаше отговор. Предаде се много скоро, защото от удрянето по каменната врата наистина го болеше.
Обърна се отново към Арес.
— Значи държавна измяна, така ли? Направо върхът. Какво ще стане, ако ни признаят за виновни? Ще ни прогонят или нещо подобно?
— Не, Горноземецо — каза Арес. — Наказанието за държавна измяна е смърт.
— Смърт? — На Грегор му отне един миг да схване чутото. — Искаш да кажеш… че ще ни убият, защото не убихме Гибелния?
— Да, ако решат, че това е акт на измяна — каза Арес.
— А кой решава това? — попита Грегор, с надеждата, че е Викус.
— Трибунал от съдии. Окончателната присъда трябва да бъде потвърдена от кралицата — каза Арес.
— Е, Лукса няма да им позволи… — поде Грегор. После си спомни, че сега Нериса беше кралица. Не се знаеше какво ще направи тя. — Нериса би ли им позволила да ни убият?
— Не знам. Не съм я виждал, откакто оставих брат ѝ да падне и да загине — каза Арес. — Не можех да я погледна в лицето.
Грегор се смъкна надолу по стената и седна на земята съкрушен. Беше рискувал толкова много, беше изгубил толкова много за тези хора, а сега те се готвеха да го убият.
