Докато размишляваше, две Червени сестри — Катерин и Баразайн — се приближиха към нея. Катерин държеше месингова чаша. Поредната доза вилняк. Елайда явно искаше да е сигурна, че Егвийн няма да може и една струйка да прелее по време на вечерята. Тя взе чашата, без да възрази, и я пресуши на една глътка, вкуси смътния, но характерен все пак оттенък на мента. Върна чашата на Катерин с небрежен жест и на нея не й остана друг избор, освен да я вземе. Почти като слугиня на кралски пир.
Егвийн не тръгна веднага към покоите на Елайда. По ирония проточилото се наказание в часа за вечеря й беше оставило няколко свободни мига, а не искаше да пристигне рано, защото това щеше да е израз на уважение към Елайда. Вместо това се задържа пред вратата на Наставницата на новачките с Катерин и Баразайн. Щеше ли една определена личност да дойде да посети кабинета?
В далечината по зелените и червени плочки на пода пристъпваха малки групички Сестри. В очите им се долавяше плахост като у зайци, излезли на поляна да хрупат, но уплашени от хищника, дебнещ в сенките. Сестрите в Кулата напоследък винаги носеха шаловете си и никога не обикаляха сами. Някои дори държаха Силата, сякаш ги беше страх да не им скочат разбойници тук, в самата Бяла кула.
— Е, доволни ли сте от това? — изтърси Егвийн неволно и погледна Катерин и Баразайн. По съвпадение и двете бяха от групата, която я беше пленила.
— Какво беше това, Чедо? — попита хладно Катерин. — Да заговаряш Сестра, без първо да са ти задали въпрос? Толкова ли си зажадняла за още наказание? — Носеше крещящо много червено, роклята й беше яркопурпурна, с черни ивици. Тъмната й коса се къдреше на водопад по гърба й.
Егвийн пренебрегна заплахата. Какво повече можеха да й направят?
— Остави дърленето за малко, Катерин — отвърна тя, загледана в минаващата покрай тях група Жълти. Заситниха бързо, щом видяха двете Червени. — Остави надутите пози и заплахите. Остави тези неща и гледай. Гордееш ли се с това? Кулата от столетия не е издигала Амирлин от Червените. Сега, когато най-после имате възможност, избрахте водачка, която направи ето това на Кулата. Жени, които не искат да погледнат в очите други, с които не се познават отблизо, Сестри, които вървят на групи. Аджите се държат все едно, че са във война една с друга!
Катерин изсумтя на коментара й, но длъгнестата Баразайн се поколеба и се озърна през рамо към групата Жълти, забързани по коридора. Няколко от тях мятаха изгарящи погледи назад към двете Червени.
