Егвийн затаи изумлението си. Наставницата на новачките рядко се обръщаше към нея, освен за да й даде указание или за да я порицае. Все пак имало беше пропуквания и преди.
— Полагащият се ред ли, Силвиана? — попита тя. — Че да не би да се поддържа някъде в Кулата?
Устните на Силвиана се свиха на тънка резка. Тя се обърна и си отбеляза в книгата.
— Ще те видя утре заранта. Марш на вечеря.
Сутрешното наказание щеше да е защото бе нарекла Наставницата на новачките по име, без да добави почетното „Седай“. И вероятно защото и двете знаеха, че Егвийн няма да приклекне в реверанс, преди да напусне.
— Ще дойда сутринта — заяви Егвийн, — но вечерята ще трябва да почака. Заповядано ми е тази вечер да посетя Елайда, докато се храни. — Тази среща със Силвиана се беше проточила — Егвийн беше донесла твърде дълъг списък с нарушения — и вече нямаше време за ядене. Стомахът й простена измъчено.
На лицето на Силвиана за миг като че ли пролича нещо. Изненада ли беше?
— И нищо не каза за това?
— Щеше ли нещо да се промени, ако бях?
Силвиана все едно не я чу.
— Значи ще се нахраниш, след като посетиш Амирлин. Ще дам указания на Наставницата на кухните да ти запази храна. Предвид това колко често ти се дава Цярът напоследък, Чедо, трябва да се храниш редовно. Няма да позволя да ми рухнеш заради недояждане.
Строга, но справедлива. Жалко, че такава жена се беше озовала при Червените.
— Добре — отвърна Егвийн.
— А след храната — каза Силвиана и вдигна пръст — ще се върнеш при мен затова, че прояви неуважение към Амирлинския трон. Тя никога няма да бъде просто „Елайда“ за теб, Чедо. — Обърна се отново към книгата си и добави: — Освен това Светлината само знае колко неприятности още ще си навлечеш до вечерта.
Егвийн излезе в широкия коридор със сиви камъни и с подови плочки в зелено и червено и се замисли над последните думи. Може би онова, което бе издало лицето на Силвиана, когато чу за визитата й при Елайда, все пак не беше изненада. Може би беше съчувствие. Елайда нямаше да реагира добре, когато Егвийн се изправеше пред нея тъй гордо, както заставаше пред всички други в Кулата.
Затова ли Силвиана бе решила да я повика за последен бой след ядене? Със заповедите, които й беше дала, Егвийн бе задължена да се нахрани, преди да се върне за наказанието си, та дори ако Елайда струпаше още бой на гърба й.
Беше малка проява на добрина, но Егвийн бе благодарна и на това. Понасянето на ежедневните наказания бе достатъчно тежко, за да пропуска и яденетата.
