желаете да се срещнете с нея. Че вярвате, че трябва да има мир между нашите народи. И трябва да й съобщя, че лейди Анат беше… беше една от Отстъпниците.
Видя как една от марат-дамане избута Анат през дупката във въздуха. Съхранила бе гордата си осанка, въпреки че беше пленница. Винаги се беше опитвала да властва над положението си. Възможно ли бе наистина да е каквото този мъж твърдеше, че е?
Как щеше Фалендре да се изправи пред дер’сул-дам и да обясни тази трагедия, тази ужасна бъркотия? Искаше й се да е по-далече от всичко това, да се скрие някъде.
— Трябва да имаме мир — заяви Прероденият Дракон. — Ще се погрижа това да стане. Кажи на господарката си, че може да ме намери в Арад Доман. Ще задържа сражението срещу вашите сили там. Нека знае, че го правя в знак на добра воля, също както освобождавам вас в знак на добра воля. Не е срамно да сте манипулирани от една от Отстъпниците, особено от… онова същество. В известен смисъл вече съм по-спокоен. Безпокоях се, че някой от тях се е внедрил сред благородниците на Сеанчан. Трябваше да се досетя, че това ще е Семирага. Тя винаги е предпочитала предизвикателството.
Говореше за Отстъпниците с невероятно чувство за фамилиарност и Фалендре се смрази от това.
— Можете да тръгвате — каза той.
След това пристъпи и прекрачи през раздраното във въздуха. Какво ли не беше готова да даде, за да има този фокус с пътуването за Ненси. Последната марат-дамане мина през дупката, тя се затвори и Фалендре и другите останаха сами. Бяха окаяна група. Талха още плачеше, а Малиан изглеждаше готова да повърне. Лицата на няколко от другите бяха изцапани със засъхнала кръв. Фалендре се радваше, че бе успяла да избегне за тях приемането на Цяра. Видяла беше как един от онези мъже бе Изцерил членове на свитата на Дракона. Кой знае каква поквара можеше да остане върху човек под онези мръсни ръце?
— Бъдете силни — заповяда им тя, макар да не се чувстваше толкова уверена, колкото се опитваше да изглежда. Той наистина я беше освободил! Почти не беше се надявала на това. Най-добре беше да се махнат бързо оттук. Много бързо. Подкани ги да се качват на конете, които им беше дал, и след няколко минути вече яздеха към Ебу Дар, всяка сул-дам със своята спътничка дамане зад нея.
Събитията от този ден можеше да означават, че ще я лишат от дамане, ще й забранят да държи повече ай-дам. След като Анат я нямаше, щяха да накажат някоя друга. Какво щеше да каже Върховната лейди Сурот? Дамане мъртва, Прероденият Дракон — оскърбен.
