Проправи си отново път до края на коридора и надникна в тъмната стая. Хедър беше коленичила на пода и хълцаше. По бузите ѝ се стичаха сълзи, очертали тъмни заради размазаната спирала ивици. Кери пристъпи към нея и Хедър подскочи стреснато.
— Всичко е наред — каза ѝ Кери — само аз съм.
Намираха се на ръба на дълбока яма. Някъде далеч отдолу се разнесе стенанието на Ксавиър. Стори им се слаб и уплашен.
Кери се наведе напред и огледа дъските на пода. Бяха прерязани на около пет фута от прага на стаята. Капанът минаваше по цялата ѝ дължина, от стена до стена. Хедър задържа мобилния си над ямата, а приятелката ѝ се взираше надолу в дупката, но долу се виждаше само мрак.
— Той добре ли е? — попита Кери. — Каза ли нещо?
Хедър поклати глава.
— Засега не. Мисля, че може да е припаднал или нещо такова. Само стене там долу.
Кери се наведе още по-надолу към ямата и викна Ксавиър по име. Стараеше се да говори тихичко — в случай че в помещението имаше още от тези твари, не искаше да издава местоположението им пред тях. Когато младежът не отговори, тя погледна нагоре към тавана и се зачуди дали и там не се крие тайна врата като тази в коридора. Ако беше така, не можа да я различи. Окаченият таван бе петносан от вода и напукан, но не се забелязваха процепи, подсказващи за скрит отвор или помещение.
— Ксавиър! — опита Кери отново. — Добре ли си?
Той простена по-високо, след това се закашля. Размърда се в тъмното и момичето отново чу ясния звън от трошене на стъкло.
— Ако не можеш да говориш, просто се покашляй отново. Ясно? Дай знак, че най-малкото ни чуваш. Ще можеш ли?
— Чувам те! — гласът му вече беше по-силен, но пронизан от болка. — Мамка му…
— Ранен ли си?
— Аха… — той поспря. Отново звънна стъкло. — Но не е фатално. Така ми се струва. Нямам нищо счупено, друго да не е.
— Колко надълбоко си?
— Нямам представа. Всичко стана толкова бързо… Да ме питаш закъде припирах толкова! Едва-едва ви виждам, да знаете. Изтървах ти запалката, а и телефона си. Загубих също и ножа. Тук някъде долу са, но не мога да ги намеря!
— Можеш ли да опипаш наоколо? — попита Хедър.
— Не.
— И защо?
— Навсякъде по пода има строшено стъкло. Седнал съм в него и в момента. Колкото по-малко шавам, толкова по-добре.
— Исусе… — Хедър изпъшка.
Кери се намръщи, опитвайки се да измисли как да освободи приятеля им.
— Всички други добре ли сте? — попита Ксавиър.
— Брет е ранен много сериозно — отвърна Кери.
— Какво стана? — Хедър погледна през рамо и към коридора зад тях.
