Вратата беше отворена и в стаята се лееше светлина, разпъната като чергило по пода. И когато процепът зейна по-широко, Ксавиър осъзна, че вижда и Хедър, и краката на мъртвото джудже.
Виждаше ги и онзи на вратата, понеже тежкото дишане прерасна в изпъшкване.
Нашественикът каза:
— Хедър?
Преди Ксавиър да успее да осъзнае, че нашественикът знае името на момичето, вече се бе нахвърлил напред, удряйки противника си с вратата. Натисна с цялата си тежест, събаряйки новодошлия на пода. Нашественикът изпъшка. Кери излетя от сенките, вдигнала високо над главата си сопата.
Преди да успее да замахне, Хедър изкрещя:
— Не!
— Исусе Христе, приятели — простена човекът на пода, — какво на майната си ви става, бе?
Зяпнали от учудване, Ксавиър и Кери се взираха в падналия Брет.
— Дявол да го вземе — възкликна Ксавиър, — добре ли си?
Хедър се измъкна от ъгъла си и Кери свали оръжието си, докато младежът протягаше ръка и помагаше на Брет да се изправи. Пак попита:
— Добре ли си?
Приятелят му кимна:
— Ще се оправя. Само ми изкара въздуха.
— Извинявай. Помислихме, че си един от тях.
Очите на Брет се разшириха от изумление.
— Момчета, и вие ли сте ги виждали? Онзи тип, дето носи женска кожа?
— Убихме един — посочи Ксавиър. — Някакво деформирано джудже.
Брет отиде до трупа, втренчи се в него и потрепери.
— Не — отбеляза. — Това не е от тези, които видях аз.
Докато им разказваше за Нойджъл и за другия убиец, който носеше костюм, ушит от кожата на мъртва жена, Кери затвори отново вратата. Сгушиха се един до друг в мрака и си зашепнаха.
— Значи си го чул да казва, че излизат на лов за нас? — попита Ксавиър.
Брет кимна, свали си очилата и обърса стъклата в ризата си. След това си ги сложи отново и ги бутна нагоре с показалец.
— Колко са?
— Нямам представа — отвърна Брет. — Спомена нещо за това, че там долу имало още от тях.
— В мазето ли?
Младежът сви рамене.
— Предполагам. Спомена, че там бил единственият изход оттук. Толкова се бяхме разбързали, когато нахлухме в къщата, а и вътре беше тъмно. Изобщо не съм забелязал дали мазето има прозорци или не. А вие, приятели?
Кери и Хедър поклатиха глави. Ксавиър си прочисти гърлото и след това провери отново мобилния си телефон с надежда да хване сигнал. Все още нямаше нищо. Той изруга тихо на испански.
— Все още ли си носиш телефона? — попита той Брет.
— Да, но в цялата къща няма сигнал. Все едно те го блокират по някакъв начин.
— И сега какво ще правим? — попита Кери.
Ксавиър осъзна, че и тримата се взират в него. Незабелязано се бе превърнал в техен водач. Пресегна се, придърпа Хедър към себе си и я прегърна силно. Целуна я по челото.
