— Всичко е наред — прошепна на момичетата. — Мъртъв е!
В мрака се разнесе шумолене, а Хедър и Кери се примъкнаха напред. Ксавиър извади отново мобилния си и го отвори. Насочи го към джуджето и го снима. И тримата примигнаха при блясъка на светкавицата.
— Какво правиш? — попита Хедър.
Ксавиър сви рамене:
— Трупам доказателства. Документирам всичко.
— Защо?
— За да мога да го покажа на полицията, когато се измъкнем оттук!
Кери се втренчи в проснатия пред тях труп.
— Ти го уби.
— Аха — съгласи се Ксавиър. — Така направих. И много те моля да не се заяждаш за това в момента. Той искаше да ми отреже проклетия хуй! Да не споменавам, че…
— Не — намеси се Кери. — Не това имах намерение да кажа. Изобщо не споря с теб. Но това не е онзи, който уби Тейлър и Стеф. Този е някакъв друг. Което значи, че са повече от един.
И тримата младежи се втренчиха един в друг.
— К-колко ли са? — Хедър пъхна показалец в устата си и започна да гризе нокътя си. Сякаш в отговор на въпроса, в коридора се разнесоха нови стъпки. Походката на приближаващия се много повече приличаше на потайно прокрадване от тази на джуджето.
И неизвестният тип определено се движеше по-бързо.
Ксавиър сграбчи ножа и се скри зад вратата. Кери награби тоягата и се прилепи до стената там, където преди се бе разположил приятелят ѝ. Хедър се скри отново в тъмното.
Навън в коридора крачките спряха, след това продължиха. Ксавиър прилепи ухо до стената и се вслуша. Стъпките се поколебаха отново.
Някой проверява вратите — помисли си младежът. Мускулите му се стегнаха. Дланите му бяха овлажнели от пот. Стисна по-здраво дръжката на ножа и се постара да стои неподвижно.
Стъпките продължиха нататък по коридора, вече се чуваха по-добре. И след това спряха отново. Светлината, лееща се в стаята през цепнатината примигна. След това вратата се отвори. На инч. После на два. Ксавиър чу тежко, паникьосано дишане. Вратата се отвори още малко по-широко и младежът се прилепи до стената, затаил дъх и глътнал стомаха си така, че да остане незабелязан. Внезапно силно му се припишка. Ксавиър стисна зъби и се постара да не обръща внимание. Поумува дали да не халоса новия нашественик с вратата, но това просто щеше да ги остави в капан в стаята. По-добре да остави промъкващия се да пристъпи навътре и след това да се прокрадне иззад него и да му пререже гърлото. Ксавиър чудесно си представяше цялата сцена. Бруталното насилие не го стряскаше. Макар че беше изплашен, нямаше угризения относно убийствата. Ставаше въпрос за оцеляване. Нищо по-различно от видеоигра, само дето сега, ако умреше, умираше наистина.
