Особено на черния пазар.
Беше започнал съвсем елементарно. И легално. Работеше във фирмата от седмица. В първия си почивен ден Пол проучи мазето и ъглите в гаража и бараката си за инструменти. Разнообразният, забравен боклук от семейния живот бе зарязан на тези места, нахвърлян в картонени кашони, пластмасови щайги за мляко, торби за боклук и кутии за обувки. Пол остана приятно изненадан от количеството рециклируеми материали, които откри — смачкани алуминиеви кутийки от безалкохолни (запазени за някакво отдавна забравено благотворително събитие, което не се беше случило), бронзови пръстени от стар електрожен, който вече не притежаваше, намотки медна жица, които бе спестил от разнообразни ремонтни дейности в дома, медни и бронзови фитинги за тръби и други разнообразни боклуци. Следващия понеделник ги беше замъкнал всичките до фирмата за скрап и бе изкарал достатъчно кеш да покрие едно от плащанията по заема на семейната кола.
Тъй че Пол тръгна да търси още. Преди това никога не бе нарушавал закона. Да, имаше някоя и друга неплатена глоба за паркинг, както и един случай на пиянство на обществено място, докато ходеше в колежа, но това беше всичко. Обаче се зае с черноборсаджийските кражби на метал така, все едно цял живот бе възнамерявал да върши точно това. Погледнато в ретроспекция, може би се бе чувствал зле от начина, по който се разви животът му — повечето от зрелите му години отдадени на компания, която го бе захвърлила като използван отпадък. Казваше си, че го прави за Лиса и за децата — парите, които носеше бяха повече, отколкото изобщо бе изкарвал през живота си, и макар че те не знаеха как ги изкарва, бяха много доволни от наличието им. Но истината беше, че се наслаждава на всичко това. След прекаран зад бюро живот, посветен на събрания на борда на директорите и паметни бележки, вечно под стрес, да си крадец на метали беше възбуждащо. Освобождаващо.
Той нахлуваше в строителни обекти, във все още ненаселени нови домове, в складове, в заводи за метални конструкции, в халета, в изоставени сгради и дори в други рециклиращи предприятия. Грабеше електрически кабели, алуминиеви релси и части, тръби, капаци за шахти, железопътни стрелки и винтове, електрически трансформатори, болтове и гайки — всичко, което можеше да препродаде. Успя дори да отмъкне сто и двайсет фута стомана и мед от стара изоставена радиокула в отдалечена част на Адамс Каунти.
Пол беше хитрец. Не крадеше близо до дома си, като вместо това предпочиташе да ровичка из целия щат и отскачаше дори до Охайо и Западна Вирджиния. Използваше баничарката, която не беше регистрирана на негово име и всеки път по време на акция сменяше номерата. Караше в рамките на ограниченията на скоростта и спазваше всички закони за движението, така че да не го спират. Тъй като повечето преработващи скрап институции изискваха шофьорска книжка за всяка трансакция, Пол се беше сдобил с две фалшиви. Когато продаваше суровините, правеше го от името на Майк Хеймбах или Джеф Ломбардо. Упражнявал се беше да разписва имената им на парчета хартия, докато подписите започнаха да изглеждат различни един от друг — и нямаха нищо общо с истинския му подпис.
