Оказа се плъх. Хладилникът беше пълен със скелети на плъхове!
Зинал от отвращение, Брет захвърли костите на пода и избърса длани в крачолите на панталоните си. Когато затвори вратата на хладилника, чу приближаващи се стъпки. За разлика от мощните, тежки крачки на онзи тип, който го беше преследвал, тези бяха по-леки. По-забързани. Младежът пролази през кухнята и се скри в килера. Едва беше затворил вратата зад себе си, когато онази в далечния край на кухнята се отвори и в стаята влезе някой.
Още един изрод? Страхът на Брет отново се надигна, заплашваше направо да го погълне. Колко от тези чудовища живееха в прокълнатата къща?
Новодошлият носеше фенер и меката му светлина изпълни стаята. Брет надничаше през наклонените дъсчици на вратата на килера. Този пришълец се оказа жена. Беше по-ниска от убиеца на Тайлър и Стефани — и по-деформирана. Беше гола и плешива. И главата, и вагината ѝ бяха избръснати. Гърдите ѝ висяха отпуснати и плоски, стигаха ѝ почти до корема и едва помръдваха, докато се движеше. При това имаше някакъв кожен проблем. Кожата ѝ изглеждаше твърде гладка и твърде лъскава. А и плътта ѝ бе прерязана от странни черни линии — около кръста, около всеки крак, надолу по корема ѝ и в кръг около врата. Брет се взря по-внимателно и осъзна какво представляват линиите. Бяха шевове.
Кожата на жената не беше нейната собствена. Тя носеше нечия чужда.
Исусе, каза си младежът. Дали тя изобщо е жена?
Сякаш доловил присъствието му, изродът се обърна към килера и му предостави възможност за пълен оглед в анфас. Изпод тъмната, мъртва вагина висеше връхчето на блед, отпуснат пенис.
Е, това поне отговаряше на въпроса…
Новодошлият не беше хермафродит. Просто мъж, навлякъл кожата на мъртва жена.
Може би.
Беше твърде тъмно, за да бъде Брет напълно сигурен.
Зяпнал за въздух, той се опитваше да стои напълно неподвижен. Килерът бе мръсен, прахолякът изпълваше въздуха и влизаше в носа и гърлото му. Обувката му се опря нещо меко. Той сведе поглед и видя, че е мъртва мишка — трупчето бе кипнало от гърчещи се, надути сиво-бели червеи.
Новодошлият пристъпи по-наблизо. Тя/то вирна нос и подуши. Внезапно го връхлетя яростен пристъп на сурова, задавена кашлица. Преви се, изплю тлъста храчка и я метна в дланта си. Навъртя розовата слуз между пръстите си и после я избърса върху човешката си риза. Вдигна пръсти към носа си и вдиша.
Със сумтене пристъпи към вратата на килера. Беше вече достатъчно близо, за да може Брет да го подуши. Смрадта бе задавяща — зловеща смес от пот, изпражнения, урина и кръв. Чудовището стигна до вратата и Брет се стегна, готов да изскочи и да го фрасне. Единственото му предимство беше елементът на изненадата.
