Колкото и озадачаващ да беше архитектурният план на сградата, младежът се надяваше, че безредното му щуране из лабиринта на къщата щеше да обърка и убиеца по петите му.
Надникна предпазливо през отворената врата пред себе си и откри кухня. Провери набързо дали помещението е празно и се гмурна вътре, затваряйки вратата зад гърба си. Пантите изстенаха и в дланта му се посипаха люспици ръжда. Вратата нямаше ключалка, а самата дръжка подрънкваше хлабаво. Брет потърси ключа за лампите. Оказа се лепкав. Той с отвращение дръпна пръсти и се скара сам на себе си, задето е забравил, че в тази къща и бездруго няма ток. Беше пробвал ключовете за осветлението и в други стаи, никъде не работеха. Порови за мобилния си телефон, отвори го и използва бледата светлина на екрана. Ставаше поне за фенерче — не бе хващал сигнал, откакто влязоха в къщата.
Брет проучи помещението, търсейки с какво да блокира входа. Забеляза две други врати. Зад едната откри старовремски килер. Предположи, че другата извежда от кухнята, освен ако не беше поредната фалшификация, отваряща се към тухлена стена. Кухненските плотове бяха напукани и изкривени, и покрити с дебел цял инч пласт прахоляк и мръсотия. От тавана като гирлянди висяха паяжини, а ъглите и мивката бяха пълни с миши дарадонки и мъртви мухи. Във въздуха витаеше мирисът на мухъл. Брет пристъпи по-близо до мивката. Басейнът от неръждаема стомана беше покрит с кафеникавочервени петна и по мрежичката над канала имаше някаква спихната органична материя. Сбърчил нос, той насочи вниманието си към фурната. На вратата ѝ имаше кафяв отпечатък от длан. Вероятно беше отдавна засъхнала кръв. Спря поглед върху стар, вдлъбнат хладилник. Ако успееше да го придвижи до вратата, без да вдигне много шум, можеше да го използва за прилична барикада.
Споменът за главата на Стеф внезапно изникна в мислите му. Стенейки тихичко, Брет прекоси кухнята на пръсти и бутна хладилника от едната страна. Той се плъзна по пода с шумно стенание, премествайки се само част от инча. Вътре в уреда се претърколи нещо, раздвижено от внезапното разклащане. Младежът отвори вратата и надникна в тъмната вътрешност. Както бе изпаднал в шок и не виждаше ясно, в началото изобщо не осъзна пред какво е изправен. Рафтовете на хладилника бяха пълни със смес от белезникавожълти предмети. Бавно посегна и докосна един. Оказа се сух и грапав, крехък на допир. Брет го вдигна и го извади, за да го огледа по-добре.
