Тя извади запалката си и я щракна. Малкото пламъче не помогна особено за разсейването на мрака, но я накара да се почувства по-добре.
На пода имаше няколко кървави следи, но количеството им вече намаляваше. Кери предположи, че раната на Хедър най-сетне е започнала да се съсирва.
Ксавиър вдигна телефона към лицето си и присви очи срещу екрана. Кери се взираше в него с надеждата да види някакъв положителен знак. Вместо това приятелят ѝ просто се намръщи и поклати глава.
Кери отново вдигна глава и мерна отражението си в пукнатото огледало. Сините ѝ очи бяха почти идеално кръгли и луничките по лицето ѝ изпъкваха на бледото сияние на телефона и на пламъчето на запалката като черни пръски боя. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, каквито не бяха съществували само преди час.
Ксавиър свали телефона. След това сграбчи Кери за лакътя и я насили да се раздвижи, насочвайки се към другата врата на отсрещната страна на стаята. Тя прибра отново запалката в джоба си. Пълзяха на четири крака и Кери простена, когато дълга дървена треска се забоде в дланта ѝ. Извади я със зъби и я изплю встрани. От раничката потече малка капка кръв. Момичето сведе поглед към пода и видя там друга капка от кръвта си. Както я зяпаше, тя изчезна, все едно че дъските на дюшемето я бяха изпили.
„Може би затова не виждаме толкова следи от Хедър — помисли си тя. — Къщата ги поглъща една след друга!“
Стигнаха до отворената врата и Ксавиър се наведе напред и надникна зад ъгъла. След това кимна, давайки знак, че всичко е чисто. Пропълзяха през прага и в друг коридор. Високо над тях от тавана висеше орнаментирана лампа, покрита с паяжини. Подът беше покрит с износен, петносан килим с цвета на боб лима6. Тесният коридор бе обрамчен от няколко затворени врати. Кери поклати глава, опитвайки се да се ориентира в плана на къщата.
Ксавиър сигурно беше не по-малко озадачен от нея. Каза:
— Тук сме досущ като в смахнат лабиринт. Не мога да си представя разпределението на стаите.
— Е, знаем поне какво има назад през тази стая — посочи Кери.
— Аха, но не знаем какво има пред нас. Или къде е Хедър.
— Тя ще се оправи. Ще я намерим.
— Надявам се — каза Ксавиър. — Не знам какво…
Гласът му заглъхна, задавен от емоциите. Кери го усети как потреперва до нея. Докосна рамото му.
— Всичко ще е наред — прошепна.
Той погледна нагоре към тавана и се намръщи. Момичето проследи погледа му. Отгоре висеше груб наниз електрически жици и голи крушки. Не изглеждаха като да са част от къщата. Според Кери имаха такъв вид, все едно са били добавени на по-късен етап.
