- Дайте ми го - нареди С’Екс и като сграбчи гърба на чувала, повдигна отпуснатото тяло на Ай Ем така леко, сякаш вдигаше чаша вино.
- Недей... - примоли се Трез. - Той няма нищо общо... пусни го да си върви....
По някаква причина люлеещите се крака на брат му се отпечатаха с болезнена яснота в съзнанието му. Останала му бе само една обувка, другата вероятно се бе изгубила при отвличането и мъченията, на които бе подложен. И двете му стъпала бяха обърнати навътре, палците им се докосваха, единият - изкривен под неестествен ъгъл заради строшения глезен.
- Хайде сега, Трез - каза С’Екс. - Нима наистина мислеше, че твоето решение няма да засегне и него? Искам да оставиш ножа. Не го ли направиш, ще взема това тук... - Палачът разтърси безчувственото тяло на Ай Ем. - И ще го събудя. И знаеш ли как ще го направя? Като взема ей това... - в свободната му ръка се появи нож с назъбено острие - и го забия в рамото му. А после ще го завъртя, докато не започне да пищи.
Трез запримига учестено, за да прогони сълзите.
- Пусни го. Това няма нищо общо с него.
- Остави ножа.
-Пусни го...
- Искаш ли демонстрация?
- Не! Пусни го...
С’Екс намушка рамото на Ай Ем с такава сила, че острието сряза кожения чувал и потъна дълбоко в плътта.
- Да го завъртя ли? - Гласът на С’Екс надвика писъка. -Да? Или ще пуснеш ножчето за масло?
Сребърното острие издрънча върху мраморния под, ала звукът беше заглушен от хрипливото накъсано дишане на Ай Ем.
- Така си и мислех. - С’Екс извади ножа и от гърдите на Ай Ем се откъснаха степания и кашлица; кръв опръска пода. -Да се върнем в покоите ти.
- Първо го пусни да си върви.
- Не си в положение да поставяш условия.
От скритата врата се изсипаха рояк стражи - фигури в черни одежди и маски от метални брънки. Не го докоснаха. Беше им забранено. Вместо това го обкръжиха и поеха напред, тласкайки го с телата си. Принуждавайки го да се върне там, откъдето беше избягал.
Трез опита да се съпротивлява срещу вълната от тела; надигна се на пръсти, мъчейки се да зърне брат си.
- Не го убивайте! - извика той. - Ще се върна! Ще се върна... само не го наранявайте!
С’Екс не помръдна от мястото си; светлината играеше по назъбеното окървавено острие в ръката му, вдигнато високо, сякаш обмисляше кой жизненоважен орган да прониже със следващия си удар.
- От теб зависи, Трез. Зависи единствено от...
Нещо се прекърши.
По-късно, когато бялата светлина, спуснала се като пелена пред очите на Трез, се отдръпна, а залялата го вълна се оттегли, когато ревът бе заглушен, а странната болка в дланите му се плъзна нагоре по ръцете му, когато вече не стоеше прав, а бе на колене, той щеше да си даде сметка, че първият страж, когото бе убил тази нощ, не се бе оказал последният.
