Кор се материализира пред Троу, така че само няколко сантиметра разделяха лицата им. Не го докосна, ала въпреки това заместникът му направи крачка назад. Но не отстъпи напълно.
- Искаш ли да им кажеш коя е тя? Или предпочиташ аз да го направя?
- Тя е без значение. А амбициите ми не са спъвани от никого.
- Докажи го.
- На кого? - Кор отметна глава назад и вирна брадичка. - На тях? Или ти си този, който има проблем?
- Докажи, че не си започнал да омекваш.
За частица от секундата Кор извади стоманената си кама и я притисна до гърлото на Троу.
- Тук? Сега?
Войникът ахна, при което острието одраска плътта му и капка яркочервена кръв украси лъскавия метал.
- Да се докажа ли върху теб? - мрачно попита Кор. - Това ще бъде ли достатъчно?
- Вниманието ти е раздвоено - сопна се Троу. - Заради една жена. Тя те прави по-слаб!
- А ти си умопобъркан! Избрах да не убия законно избрания крал на расата... и според теб това е достатъчно престъпление, за да те накара да подтикнеш войниците ми към бунт?
- Беше толкова близо! Почти успяхме да се доберем до трона! Плочките за домино бяха подредени, глимерата щеше да направи каквото й кажеш...
Кор сложи край на тирадата му, като отново притисна камата.
Тази предателска среща заради моята амбиция ли е... или
заради твоята? Позволи ми да се поинтересувам за чия загуба точно скърбиш.
- Вече не ни предвождаш.
- Нека попитаме тях. - Кор се отдръпна от него и тръгна из стаята, оглеждайки сведените глави на войниците си. - Е, какво имате да кажете. С него ли ще отидете, или ще останете с мен? -Ругатни изпълниха напрегнатия въздух и Кор се обърна към Троу. - Защото именно това се опитваш да направиш, нали? Предлагаш им избор - ти или аз. Нека го направим, тук и сега. Какво решавате, копелета мои?
Последва дълго мълчание.
А после Зайфър вдигна очи.
- Коя е тя?
- Не това беше въпросът, който ви поставих.
- Това е въпросът, на който искаме отговор.
Кор усети, че започва да му кипва.
- Тя не ви влиза в работата.
За нищо на света нямаше да обяснява отношенията си със своята Избраница.
Ноздрите на Зайфър се разшириха, когато си пое въздух.
- Исусе... ти си се обвързал с нея.
- Не съм.
- Аз също го надушвам - обади се някой. - Коя е тя?
- Тя е без значение.
Гласът на Троу отекна в стаята, силен и ясен.
- Тя е Избраница. Която живее заедно с Братството.
И ето го хаоса, който беше очаквал малко по-рано: стаята изригна от мъжки гласове, те всички говореха един през друг, думи на Древния език се смесваха с английски и немски ругатни.
