Колко ли нощи бе прекарала в спалнята си, мъчейки се да убеди сама себе си, че случилото се с Трез бе лудост. Ала сега, когато времето й изтичаше, над нея се бе спуснала странна яснота. Причините нямаха значение. Важно бе само да осъществи целта си и да му каже какво изпитва, преди да умре.
Не искаше обаче да го направи твърде рано - би било доста неловко да си излее душата пред някого, когото може би изобщо не го беше грижа, а след това да живее още седмици или месеци наред.
Само ако можеше тя да има срок на годност, сякаш е кутия с мляко...
Куин излезе от болничната стая и напрегнатото изражение върху суровото му лице прогони собствените й тревоги.
- Толкова съжалявам - промълви тя. - Все така ли отказва?
- Не мога да го накарам да се вслуша в думите ми.
- Волята за живот е нещо сложно. - Тя се пресегна и сложи ръка на рамото му. - Знай, че съм на разположение и за двама ви. Ако той размисли, по което и да било време аз ще дойда.
- Ти си достойна жена, наистина.
Куин я прегърна силно за миг, а после се отдалечи по коридора, сякаш се канеше да излезе навън. Пред вратата на главната стая за прегледи на доктор Джейн обаче поспря и след миг я отвори.
Докато се молеше двамата братя да намерят решение, Селена усети как я връхлита нова вълна на изтощение, още по-силна от онази, която я бе заляла пред Тормент, и тя се подпря на стената, за да не падне.
Обзе я паника; сърцето й се заблъска в гърдите, безброй мисли нахлуха в главата й: направи това, направи онова, бягай. Ами ако беше пристъп? Ами ако беше последният й...
- Хей, добре ли си?
Обърна обезумели очи по посока на звука и видя Тормент да излиза от стаята за прегледи.
- Аз....
Начаса усещането, че светът се върти около нея, се отдръпна, сякаш бе някой, опитал се да я нападне, за да я обере, само за да се откаже в мига, в който бе зърнал Брата.
Селена повдигна лекичко първо единия, а после и другия си крак, без да срещне смъртоносното съпротивление, от което толкова се боеше.
- Селена? - Тормент се отправи към нея.
Тя се облегна на стената и когато вдигна ръка, за да приглади косата си, откри, че челото й е мокро от пот.
- Вярвам, че ще е най-добре да се оттегля в Светилището. -Тя изпусна дъха си. - Там ще се освежа. Налага се.
- Отлична идея. Но сигурна ли си, че ще успееш...
- Добре съм.
Селена затвори очи, съсредоточи се и...
...с едно завъртане на света и на молекулите й, предизвикано от ума, а не от тялото й, се озова в спокойното свещено обиталище на Скрайб Върджин.
