С’Екс бе научил съдбата на детето си преди обикновените граждани, но след придворните: раждането нямаше да бъде оповестено. Кралицата щеше да потвърди, че сегашната й дъщеря си остава наследница. Животът щеше да продължи както преди.
И това беше всичко, неговата трагедия щеше да бъде погребана под дворцовия протокол, преклонението пред монарсите и дългогодишните астрологични традиции.
От самото начало бе знаел, че е възможно това да се случи, ала дали заради арогантност, или невежество, бе отхвърлял тази ужасяваща действителност.
Сегашната ужасяваща действителност.
Най-сетне изскочи в нощта навън и си пое рязко дъх, изпускайки го обратно на облачета. Никога не бе очаквал личната му история да се пресече с тази ръководена от звездите система, която властваше над всичко.
Адски глупаво от негова страна.
Подпрял ръце на коленете си, той се наведе и повърна в подрязаната умираща трева. Това като че ли проясни главата му, толкова, че му се прииска да го направи отново. Трябваше да стори нещо, каквото и да било... не можеше да се върне в двореца. .. като нищо щеше да убие първия, който му се изпречи на пътя, само за да се пречисти от болката.
Избавление, ако изобщо можеше да се нарече така, намери в дълга си. След случилото се току-що имаше неотложни задачи, за които постът му повеляваше да се погрижи.
Доста време мина, преди да успокои ума и емоциите си достатъчно, че да успее да се дематериализира, а когато най-сетне успя да разпилее молекулите си, той напусна пределите на Територията, изпълнен със странно съчувствие.
Беше сигурен, че в този миг кралицата не изпитва нищо. В резултат на звездната карта, невинният живот, на който беше сложен край преди малко, бе напълно обезценен, лишен от всякаква стойност, въпреки че бе излязъл от кралската утроба.
Звездите бяха по-важни от гените.
Открай време беше така. Така щеше да бъде завинаги.
Въпреки че бе едва септември, докато отиваше към центъра на Колдуел, палачът никога не бе преживявал по-студена нощ.
4
Избраницата селена влезе в тренировъчния център през складовото помещение на офиса и подскочи при вида на ог ромната фигура зад бюрото.
Тормент, син на Харм, вдигна поглед от компютъра.
- О, здравей, Селена. Изненада.
Докато пулсът й се успокояваше, тя сложи ръка на гърдите си. - Не очаквах да>заваря никого тук.
Братът отново насочи вниманието си към синкавото сияние на екрана.
- Аха, върнах се на работа. Смятаме отново да отворим.
- Какво ще отворите?
