И разбира се, кухнята. Чистичка, е пресни плодове в купа и хладилник, пълен е неща, които не бяха остатъци от ресторанти за бързо хранене и пакетчета със соев сос.
Рейдж си беше наврял носа във фризера, още щом се появи, и беше задигнал голяма кутия ментов сладолед с парченца шоколад. Оттогава беше минал близо половин час и той отново започваше да огладнява. Май беше време да се върне в имението...
Когато от уредбата се разнесе „Светия дух“ на Джизи, Ласитър започна да рапира.
Да рапира.
- Защо го покани? - попита Рейдж тъкмо когато Ви изплези език, за да запечата цигарата, която току-що си беше свил. - Исусе, кога, по дяволите, си направи пиърсинг и там?
- Не съм. Той тръгна след нас на двора. Преди месец.
- Защо си го причиняваш?
Ви му отправи порочна усмивка от другия край на дивана.
- На Джейн й харесва.
Рейдж отново насочи вниманието си към вестника.
- Това можеше да ми го спестиш.
- Все едно ти няма да го направиш, ако Мери поиска.
- Доктор Джейн е поискала да го направиш? Сякаш около устата ти не се случват предостатъчно неща с тази твоя брада. Я стига.
Единственият отговор, който получи, бе още една от онези усмивки.
- И така... - Рейдж се съсредоточи върху хороскопите. -Окей, коя зодия си, Ласитър?
- Аз съм великолепен. - Падналият ангел се дематериализира от другата страна на джагата. - С асцендент Цуни ме отзад. И преди да си продължил да ме разпитваш, аз бях сътворен, не роден, така че нямам рожден ден.
- Мога да ти дам погребална дата - подхвърли Ви.
- А защо не риза? - Рейдж обърна страницата. - Просто една риза. Ще ти стане ли нещо, ако се облечеш, ангеле? Никой не е приритал да гледа това.
Ласитър спря да играе... а после взе да се кълчи като стриптийзьор, стенейки така, сякаш получава оргазъм.
Ви си закри очите с ръка.
- Никога не съм вярвал, че ще се моля да ослепея.
Рейдж направи вестника на топка и го запрати по Ласитър.
- Стига вече, задник такъв! Понякога и аз играя на тая джага...
В този миг телефонът на Рейдж взе да вибрира до задника му, докато той не се наведе настрани и не го извади от задния джоб на кожения си панталон.
- Да - каза, без да поглежда номера.
Гласът на Трез беше тих.
- Имам проблем.
- Какво става?
- Изваден от строя лесър в клуба ми. Изтрих спомените на охраната си, особено на онзи, който се е бил с него, но то няма да издържи много дълго.
Рейдж се изправи.
- Ей сега идвам.
- Благодаря, мой човек.
Рейдж затвори и кимна на Ви.
- Да вървим. Знам, че сме на резервната скамейка, но тук не става въпрос за битка.
