Докато чакаше неизбежното.
При с’хийб.
2
Дупката, имението на Братството
РЕЙДЖ ХВЪРЛИ СВИРЕП ПОГЛЕД НАД РЪБА НА „КОЛДУЕЛ КУРИЪР Джърнъл“. От мястото му върху кожения диван на Ви и Бъч пред него се разкриваше много по-добра гледка към голия до кръста Ласитър, който си играеше със себе си.
На джагата.
Падналият ангел се справяше страхотно, материализирайки се ту от едната, ту от другата страна на масата и сипейки обиди по себе си.
- Въпрос - измърмори Рейдж, докато наместваше ранения си крак. - Поне някоя от многото ти личности наясно ли е, че си шибан шизофреник?
- Майка ти е толкова тъпа... - Ласитър се дематериализира и като прие физически очертания от другата страна на масата, завъртя ръчката, - че се спъва в кабела на безжичния телефон.
Ви се появи в стаята и се отпусна на дивана.
- Това е раздвоение на личността, Холивуд. Не шизофрения.
Той остави кожена торбичка с тютюн и лист цигарени хартийки върху една купчина спортни списания... в същия миг, в който Ласитър нададе тържествуващ вик.
- Я, виж ти - измърмори Ви под носа си. - Идиотът най-сетне печели.
Рейдж изръмжа, мъчейки се да намери по-удобно положение за крака си. Двамата с Ви трябваше да излязат да се бият... само дето един лесър беше решил да се направи на Гордън Рамзи и му беше налетял с ръждясал кухненски нож, а Ви имаше огнестрелна рана в лявото рамо.
Но пък само след двайсет и четири часа отново щяха да бъдат на линия благодарение най-вече на Селена. Ако тя не беше толкова щедра с вената си, те нямаше да са в състояние да се възстановят толкова бързо... особено при положение че собствените им шелани не бяха в състояние да задоволят хранителните им нужди по този начин.
Обаче беше адски гадно да се излежават вкъщи, като че бяха сакати.
И на всичкото отгоре - Ласитър.
Дупката сй беше такава, каквато беше открай време - пълна със спортни сакове, стерео уредби и компютърно оборудване, джага и телецизор с размерите на паркинг, по който в момента течеше сцортно предаване (нещо за колежанския футболен шампионат); навсякъде се търкаляха геройски загинали бутилки от „Грей Гуус“, а дрехите на Бъч бяха започнали да преливат и в преддверието. А, да, да не забравяме и „Адска нощ“ на Скулбой Кю, която дънеше от тонколоните.
Ала сега мястото не беше преди всичко ергенско жилище. Във въздуха се усещаше любимият парфюм на Мариса (нещо на „Шанел“?), а медицинската чанта на доктор Джейн почиваше върху малката масичка. Празните бутилки от водка бяха едва от днес, а преди да си легне тази сутрин, Ви щеше да разтреби. Освен това имаше медицински списания, както и броеве на „Пийпъл“.
