Тя погледна плановете на масата. Местоположението на входния тунел към Залата на летописите от изток към запад и разкопките на АСН бяха ясно отбелязани, както и друг, по-дълъг тунел откъм север.
Той пресичаше отдолу съвременния път и водеше - тя осъзна това - право до палатката, в която се намираше в момента.
Мейси се обърна към дървената кабина. Панелът пред нея беше закрепен за панти и в него имаше грубо изрязана дупка, служеща за ръкохватка. Тя пъхна ръка в дупката и разтвори панела.
Сега вече знаеше къде са изчезнали тримата мъже. Надолу. Подвижна стълбичка се спускаше в шахта; дъното ѝ на повече от шест метра надолу беше слабо осветено. Маркучът, изхвърлящ изпаренията от генератора, се издигаше по единия ръб на шахтата, машината сега се чуваше ясно.
Както и някакви гласове.
Те се приближаваха.
Възбудата напусна Мейси, заменена от страх. Някой извършваше свои собствени тайни разкопки, опитвайки се да изпревари АСН в намирането на Залата на летописите. Опитвайки се да намери Пирамидата на Озирис за себе си.
Което означаваше, че ако я хванат тук… тя беше в опасност.
Какво можеше да направи? Да каже на някого - на Бъркли или на Хамди? Но Гамал явно беше замесен и те щяха да повярват на него, а не на нея. Нуждаеше се от доказателство…
Тежестта в джоба на бедрото ѝ. Фотоапаратът.
Тя го измъкна и го включи. Очакването обективът да се разгъне и екранът да светне никога не ѝ беше изглеждало толкова продължително.
Откъм шахтата се чу тракане. Някой се изкачваше по стълбата.
Със свито гърло от нарастващата паника, Мейси снима четирите папируси, после наведе апарата, за да снима плановете. Щрак…
- Какво е това, по дяволите? - Викът идваше отдолу, акцентът беше американски. Типът със сакото от змийска кожа. Беше видял светкавицата.
Още един вик. Охранителят отвън. Мейси чу как стъпките му се приближават към палатката. Тракането от подвижната стълба беше по-силно, по-бързо, сякаш мъжът се беше забързал.
Тя побягна.
Охранителят дръпна платнището на входа на палатката - точно в момента, в който Мейси профуча оттам, като го блъсна встрани и спринтира към храма. Премина през пластмасовата мрежа, преди той да е успял да си възвърне равновесието.
- Хей! - извика тя, надявайки се някой от разкопките на АСН да я чуе, но гласът ѝ беше заглушен от говорителя на шоуто. Отзад Шабан крещеше заповеди да я хванат.
Ужасът ѝ придаде сили. Тя заобиколи руините; мрачният лабиринт на Храма на Сфинкса се простираше по-долу, злокобно просветващ в червено и зелено. Някой стоеше на алеята…
