Операция "Озирис" | страница 77



След малко мъжете се върнаха с празни ръце и влязоха в палатката.

- Мисля, че още не са свършили - рече Еди.

- Добре - може би все още можем да ги спрем. Виждаш ли Мейси някъде?

Еди я забеляза да наднича иззад стената на горната част на храма, където се беше скрила от мъжете със сандъка.

- Ето я там. - Той посочи с ръка, след което ѝ махна да напусне скривалището си и да се приближи до разкопките.

- Да се надяваме, че близначките ще се справят също толко­ва добре и с онези двамата долу.

Той бръкна под коженото яке и тениската си и измъкна дългото найлоново въже, което беше купил от един магазин в Кайро и беше намотал около кръста си; ако го беше носил открито, щеше да възбуди любопитството дори на най-заспалия служител на туристическа полиция. Щом го размота до­край, се зае с колана си.

- Спокойно - рече той на ухилената Нина. - По-късно ще получиш онова, което се крие в панталоните.

- Време беше!

Той ѝ се усмихна в отговор и измъкна една метална кука, закачена за токата. Беше я сложил там, за да заблуди металните детектори. Докато завързваше въжето за нея, Мейси беше слязла от горната част на храма и се приближа­ваше към мястото, където се правеха разкопките - привли­чайки вниманието на пазачите.

Нина нервно погледна куката, докато Еди я подпъхваше под каменната плоча върху стената.

- Дали ще те издържи?

- Да не би да казваш, че задникът ми е дебел? - Той от­ново погледна надолу. Пазачите бяха тръгнали да посрещ­нат Мейси още преди тя да достигне оранжевата мрежа, ог­раждаща периметъра. Огледа се бързо, за да се убеди, че никой не се приближава по тъмния път, след което прехвър­ли въжето над стената - и бързо скочи след него, увисвайки до каменната стена. Куката изскърца.

Докато се спускаше надолу, той погледна през рамо. Пазачите почти бяха стигнали до Мейси. Седем метра до земята, пет, четири…

Тя се спря, принуждавайки двамата мъже да се прибли­жат до нея. Еди се пусна и прелетя останалото разстояние, приземявайки се почти беззвучно върху пясъка, претърколи се и веднага се прикри зад една купчина тухли. Мейси дър­жеше в ръка фотоапарата си и сочеше към Сфинкса. Не мо­жеше да я чуе заради гърмящия през тонколоните глас на водещия светлинното шоу, но предположи, че ги моли да я снимат на фона на паметника.

Те като че ли не проявиха разбиране, единият протегна ръка за пропуска ѝ. Еди тихомълком се приближи до трима­та, докато Мейси разтърси рамене, разкривайки отново впе­чатляващия си бюст. Тези пазачи не се впечатлиха толкова, мъжът нетърпеливо щракна с пръсти.