Операция "Озирис" | страница 76



- Но откриването на Залата на летописите го потвържда­ва, не мислиш ли? Никой от фараоните от Третата династия дори не споменава Залата. Може би не са знаели за същест­вуването ѝ. А ако Сфинксът е много по-стар от Хафра, това може би обяснява защо главата му е толкова по-малка в срав­нение с тялото. Един от фараоните наредил главата му да бъде допълнително обработена, за да заприлича на него.

Еди се изкикоти.

- Мисля - рече той тихо, навеждайки се по-близо към ухото на Нина, - че току-що си го получи.

- Млъкни.

Те спряха недалеч от вратата и Мейси погледна към два­мата униформени мъже.

- Не познавам нито един от двамата.

- Сигурна ли си? - попита Нина.

- Мускулести, добре изглеждащи момчета? Да, щях да ги запомня.

- А сигурна ли си, че искаш да го направиш?

- Готова съм - настоя Мейси. Тя извади пропуска си и се приготви да тръгне към портала - но изведнъж се спря и разкопча още две копчета на ризата си.

Нина повдигна вежда.

- Какво правиш?

- Маскиращо средство. Довери ми се. - Мейси нагласи деколтето си за постигането на максимален ефект, което на­кара Еди да се ухили похотливо, а жена му да го шляпне силно, и тръгна към охранявания портал. Извади пропуска си и им го показа, но дори отдалеч Нина и Еди можеха да видят, че двамата пазачи изобщо не се интересуваха от лицето ѝ толкова, колкото от онова, което се разкриваше под него. Вратата се отвори, Мейси се усмихна весело на двамата мъже и се промъкна вътре.

- По-добре да тръгваме - каза Еди и се отправи към пътя.

Нина се намръщи.

- Невероятно. Тя направи нещо, което връща жената трийсет години назад… и те се вързаха!

- Завиждаш, а? - подразни я Еди.

- Не. А ти спри да я зяпаш. Фалшиви са.

- Какво? - Той поклати глава. - Сигурна ли си?

- Еди, тя прилича на дълга дръжка за метла с две зале­пени дини за нея! А баща ѝ е пластичен хирург. Помисли си. Освен това е достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря.

- Благодаря ти, че ме депресира.

- Мисля, че някой друг беше наред. - И двамата се ус­михнаха.

Стигнаха до онази част от пътя, която се намираше точно над разкопките, и погледнаха надолу. Двамата стражи си бяха там, но имаше още двама мъже, които привлякоха вни­манието им. Никой от тях не им беше познат, ала Нина има­ше ужасяваща представа за онова, което изнесоха от палат­ката в голям сандък.

- По дяволите! - каза тя. - Опразват терена!

- Смяташ ли, че диаграмата е в сандъка?

- Може би. Или поне част от нея. Може да са я нарязали, за да успеят да я изнесат от тунела. Господи, дали не сме закъснели?