Операция "Озирис" | страница 63



- Прилича ми на печалбар - каза Еди, докато Мейси прехвърляше страниците. Голяма част от уебсайта беше по­светена на продажбата на религиозни стоки и обясняването на вярванията на култа.

Мейси изсумтя саркастично, прочитайки един от под­разделите.

- Какво? Това дори не е вярно! Озирис не е бил без­смъртен, преди да умре - случило се е чак след като е влязъл в Подземния свят.

Нина прегледа останалата част от текста.

- Ха. За култ, основан на мита за Озирис, като че ли не се вълнува особено от останалите приети варианти на тези митове. Май този Озир умишлено пренебрегва всичко, про­тиворечащо на онова, което иска да каже.

- Да продаде - поправи я Еди, докато отваряше поред­ната страница, приличаща повече на каталог, отколкото на катехизис. - Погледнете тук! Диети, системи упражнения, витамини… ще ви помогнат да живеете по-дълго, да, но той е лепнал снимка на пирамидата върху всичко и иска пет пъти повече пари, отколкото ще ви вземат в супермаркета, и на всичкото отгоре изсипва върху вас тонове религиозни бръ­щолевения, докато ги давате.

- Не са просто „бръщолевения”, Еди - смъмри го Нина. - Днес хората може и да не им вярват, но те са били в осно­вата на една цивилизация, просъществувала повече от три хиляди години.

- Може би, но този Озир си я измисля в движение. Всъщност това е характерно за всички култове.

Междувременно Мейси намери друга страница: водачи­те на Храма на Озирис. Озир заемаше основното място на върха, под неговата снимка имаше друга, по-малка черно-бяла фотография на друг мъж с подобни черти.

- Себак Шабан - прочете Нина. - Приличат си много, може би са братя.

- Да, и аз така си помислих - каза Еди, спомняйки си, че ги е видял заедно два дни по-рано. - Защо имат различни фамилии?

- Пфу! - рече Мейси презрително. - Озирис, Озир? Това е като сценичен псевдоним. - Еди я изгледа свирепо, но тя не го забеляза. - Да, здравата са поработили с фотошопа. - Снимката на Шабан показваше левия му профил, но онази част от долната устна, която в действителност беше обезоб­разена, тук изглеждаше напълно нормална.

Нина се облегна назад.

- И ти си съвсем сигурна, че той стои зад всичко, което се твори при Сфинкса?

- Абсолютно. Той беше.

- И мъжът от снощи работи за него? - Мейси кимна. - Добре, това означава, че тези хора ще направят всичко възможно, за да се погрижат да не го разкажеш на никого.

- Какво ще правим тогава? - попита Мейси.

- Ще разкажем на някого - обади се Еди. – Пфу!