Мейси продължи да чете.
- Гробницата на Озирис, безсмъртният бог-цар, пазителят на… на свещения хляб на живота.
- Не ще да е безсмъртен, щом се намира в гробница - възрази Еди.
- Сложно е за обяснение - рече Мейси. - Бил е убит, като са го затворили в ковчег, след това възкръснал, отново го убили, станал безсмъртен, но никога не успял да се върне в света на живите… нещо като древна сапунена опера.
- Само че е нещо повече от това - обади се язвително Нина. - Митологията на Озирис стои в основата на цялата египетска религия. Но този текст казва ли ни как да намерим пирамидата, използвайки зодиакалната диаграма?
Мейси огледа останалата част от папируса.
- Не. Предполагам, че това е трябвало да се знае от жреците. Но със сигурност пише, че диаграмата представлява карта за гробницата.
Еди се наведе към екрана.
- Значи, ако тази пирамида съществува, онова, което е вътре, си заслужава взривяването на Таймс скуеър? За съкровището на Тутанкамон ли става въпрос?
- За нещо повече - отвърна Мейси. - Озирис е вдъхновявал всички останали фараони - той е най-великият египетски цар на всички времена. Макар че всички останали вярвали, че след като умрат, ще станат богове, никой от тях не се е осмелил да го засенчи, защото всъщност той решава кой от тях заслужава да премине в отвъдния живот.
- Значи всички египетски съкровища, които са били открити досега - каза Нина замислено, - не могат да се мерят с онова, което се намира в гробницата на Озирис. И като се има предвид колко невероятни са били някои от останалите открития…
Еди се облегна назад.
- Тогава ето ти и мотивът. Пари. Много, много пари. - Той посочи към екрана. - Влез в интернет; мисля, че трябва да хвърлим един поглед на този Храм на Озирис.
Мейси отвори браузъра и написа адреса на търсачкатаQexia.
- Не ползваш ли Гугъл? - попита Еди.
- Тази е по-яка - отвърна момичето, вписвайки в полето за търсене „Храм на Озирис”. Появи се „облак” от резултати, най-близкият се намираше в центъра, изписан с големи букви. Тя кликна върху връзката и тя ги отведе на уебстраницата на култа. През тях изникна стилизиран портрет на Халид Озир, който стоеше пред нещо, приличащо на голяма пирамида от черно стъкло, и им се усмихваше.
- Този го видях онзи ден! - каза Еди. - Бил е голяма кинозвезда в Египет.
Нина прочете биографията му.
- След това решил да се обърне към религията. Но предполагам, че егото му е било твърде голямо, за да стане нечий последовател - и си създал своя собствена. - Според биографията му Озир беше основал Храма на Озирис петнайсет години по-рано; сега щабът на организацията му бе в Швейцария и имаше клонове в над петдесет държави.
