- Ъ-ъ-ъ…, пич - обади се Грант, - ще се наложи да намалиш на завоя - улицата е еднопосочна. - Придвижващите се на юг по Сентръл Парк Уест коли трябваше да минат по Шейсет и втора улица, последните две пресечки се използваха само от отиващите на север превозни средства.
- Това е моята улица - поправи го Еди. Нямаше време да минава по заобиколен път. Той впери поглед в двете платна, които продължаваха напред. Дали щеше да има място?
Трябваше да има.
- Пич - извика Грант; с приближаването към Шейсет и втора улица гласът му постепенно започна да преминава във фалцет. Той вдигна ръка и посочи с треперещ пръст напред - към приближаващите се фарове, които изпълваха и двете платна. - Пич, пич, пич!
Еди изкриви лицето си в гримаса и зави рязко…
Но не по Шейсет и втора, а наляво - право през пешеходната пътека към тротоара покрай парка. От дясната им страна ги ограждаше дълга редица от паркирани коли.
- Караш със седемдесет по тротоара! - задави се Грант.
- Да, видях! - Той натисна клаксона, принуждавайки хората, които вървяха по тротоара, да отскачат встрани.
- Ако някое ченге ни спре, да знаеш, че ще кажа, че си ме отвлякъл! - Еди не му обърна никакво внимание. Намираха се на Кълъмбъс Съркъл, голям площад с еднопосочно кръгово движение. А те щяха да навлязат в него откъм об-ратната посока…
Грант изпъшка сподавено, когато Еди се промуши между две паркирани моторни рикши и слезе с трясък от тротоара. Стиснал зъби в ужасна гримаса, той лавираше между идващите насреща му коли. Свиреха клаксони, свистяха гуми, фарове ги заслепяваха от всички страни, докато Еди въртеше волана наляво и надясно, всеки път разминавайки се на косъм с поредната кола.
Сентръл Парк Саут…
Той зави рязко, даде газ, за да успее да мине, преди един голям камион да му затвори пътя - и се озова сам на празното платно. Но само за миг. Чу се вой на сирена и една полицейска кола от Кълъмбъс Съркъл ги подгони. Грант погледна назад.
- По дяволите! Ченгета!
- Точно както във „Взривоопасен”, а? - подхвърли Еди. Той отпраши по Сентръл Парк Саут, като се отклони от трафика, за да завие по Седмо авеню. Пътят до Таймс скуеър беше сравнително чист; изпълнен с облекчение, той отново ускори. През засилващия се вой на двигателя Еди чу глас. Нина.
- Телефонът! - каза той. Грант го притисна до ухото му.
- Еди! Еди! - извика Нина. - Там ли си?
- Да, тук съм. Добре ли си?
- Все още ни преследват! Къде се намираш?
Той премина в съседното платно, за да избегне малко задръстване.
