Мейси отскочи назад.
- Това е той! Той е един от тях!
- Здравей отново, малко момиче - процеди през зъби мъжът и усмивката му се разшири, докато се приближаваше към нея. Стиснал зъби, Джоуи се изправи пред него…
И се строполи на пода, превит на две. Мъжът го беше ударил с юмрук - и месингов бокс - в корема.
Останалите клиенти изпаднаха в шок. Мъжът прекрачи Джоуи, а Мейси притича покрай Нина към дъното на салона.
Той я последва…
- Хей!
Мъжът се обърна към Нина и тя хвърли недокоснатото капучино на Мейси в лицето му. Чашата се удари в брадата му и горещата течност се разплиска навсякъде.
Той се извърна назад, а тя ритна стола към него.
- Мейси! Бягай!
4.
Мейси се стрелна покрай келнерката към вратата зад бара, където се спря колебливо, поглеждайки към охкащия Джоуи.
- Не спирай! - извика Нина, която тичаше след нея. Мейси бутна вратата, следвана от Нина. Управителят се опита да ѝ препречи пътя, но се отдръпна назад при вика ѝ: - Не мен, него! Викай ченгетата!
Мъжът със сакото от змийска кожа отблъсна стола встрани. Тя затръшна вратата зад гърба си и установи, че се намира в склад - по рафтовете бяха наредени няколко големи кашона, пълни с пакети кафе. Едно дръпване, и първият кашон се стовари пред вратата.
Мейси стигна до противопожарния изход, отвори вратата към задната уличка…
Отнякъде изникна грамадна ръка и я блъсна на пода.
Змийската кожа им беше подготвил капан - отзад ги дебнеше приятелят му.
На съседния рафт имаше няколко големи огнеупорни кани за кафе. Нина грабна едната и хукна към изхода. За гърба ѝ някой здраво ритна вратата. Кашонът се разкъса, но пакетите с кафе абсорбираха удара и ѝ попречиха да се отвори
Нина стигна до противопожарния изход. Мейси лежеше по гръб на асфалта, а един подпухнал мъж с бръсната глава се навеждаше да я сграбчи…
Каната за кафе се стовари върху главата му. Той изпъшка изненадано от болка и залитна назад. Нина отново замахна с каната. Този път тя се разби в слепоочието му и по паважа се пръснаха лъскави парчета. Мъжът се свлече до контейнера за отпадъци. Нина протегна ръка на Мейси.
- Хайде, ставай!
Искрено възхищение замени болката и страха в очите на момичето. Мейси протегна ръка и се вкопчи в нея.
- О, Боже! Това беше невероятно!
- Трябва да видиш как действам с каните за запарване на чай. Хайде! - Нина я издърпа, двете прескочиха гологлавия мъж и хукнаха по уличката.
- Как ли е успял да ме намери? - извика Мейси. - Не съм казвала на никого къде съм, дори на родителите ми! Откъде са разбрали, че съм в Ню Йорк?
