- Лоугьн Бъркли може да е много неща - отвърна сухо Нина, - но не мисля, че е престъпник.
- И без това нямаше да ми повярва. Не му допадам, незнайно защо. Голяма е мижитурка.
Нина не можа да сдържи сардоничната си усмивка; това явно беше един от проблемите.
- Тогава на полицията. Египтяните приемат много насериозно кражбата на артефакти.
- Не можех да отида в полицията.
- Защо не?
- Ами те… искат да ме арестуват. Смятат, че съм откраднала парче от Сфинкса и съм ударила доктор Хамди.
- Какво?
- Не съм! - Мейси се замисли за миг. - Добре де, наистина ударих доктор Хамди…
Нина се изправи.
- Мисля, че чух достатъчно.
- Не, почакайте, моля ви! - Мейси скочи; в другия край на залата Джоуи също се надигна, гледайки подозрително Нина. - Вижте какво, те ме преследват, те ще ме убият! Трябваше да се махна от Египет!
- Значи затова дойдохте при мен? Защо не разказахте всичко това на АСН?
- Защото нямаше да ме изслушат; смятат ме за крадла. Дойдох при вас, защото… - Лицето ѝ изразяваше горчиво разочарование. - Защото смятах, че ще ми повярвате.
Нина установи с неохота, че съчувства на младата жена. Независимо дали е параноичка или просто жертва на развинтеното си въображение, Мейси беше направила всичко, за да се срещне със своята „героиня” - но срещата не беше отговорила на очакванията ѝ.
- Вижте какво - каза тя, - точно в този момент думата ми не се чува в АСН, но това не означава, че няма да ви изслушат. Разбрахте ли? Все пак там не е пълно с лоши, които се крият по ъглите - така че просто вървете при тях и им разкажете своята гледна точка.
- Предполагам… така ще направя - отвърна обезкуражено Мейси.
- Не е нужно да отивате веднага. - Нина погледна Джоуи, който се беше поуспокоил. - Приберете се вкъщи с приятеля ви, наспете се и на сутринта идете в АСН. Ще видите, че всичко ще бъде наред.
Мейси не изглеждаше особено убедена в това, но кимна неохотно и тръгна към Джоуи.
Нина отново седна. Реши да ги изчака да си тръгнат, преди сама да напусне кафенето. Срещата определено не оправда очакванията ѝ, но поне беше нещо различно от тъпото вегетиране пред телевизора.
Макар че точно това я очакваше като се прибере в апартамента си. Еди сигурно нямаше да се прибере скоро. Тя въздъхна.
Мейси и Джоуи тръгнаха да излизат. Вратата се отвори преди да стигнат до нея.
Тогава Мейси изпищя.
Нина вдигна изненадано глава. На вратата стоеше мъж, облечен със сако от змийска кожа, който гледаше злобно младата жена.
