- Не, съвсем не - отвърна Нина и усети как смутено се изчервява.
Джоуи се върна и донесе капучиното, след което се настани на масата до вратата.
- Разбирате ли, когато прочетох статията - продължи Мейси, - тя ме накара да осъзная, че има толкова невероятни неща, които трябва да бъдат открити! - Тя потупа с пръст снимката на Нина. - А когато видях, че вие сте я открили, направо… Боже! Та повечето археолози са мъже, нали, и обикновено са доста възрастни, но вие? Вие сте като една истинска Лара Крофт. Помислих си, е, щом вие можете да го направите, значи и аз мога!
Нина знаеше, че младата жена иска да ѝ направи комплимент, но не ѝ допадна формулировката.
- Значи… дотогава не сте знаели с какво искате да се занимавате? Не сте била сериозно заинтересована от археологията?
Мейси сви рамене.
- Вълнувах се, разбира се. Най-вече от египтологията, заради баба ми и дядо ми - те са от Египет. Дядо ми е бил учител, той ме научи да чета йероглифите още като малка, което беше доста яко. Но през първата си студентска година го давах доста свободно. Записах се в едно се-стринство, бях мажоретка, всяка нощ купонясвах - нали се сещате как е!
- Хм - изсумтя Нина, която в университета изобщо не се беше проявявала като купонджийка.
- Накрая едва не се наложи да прекъсвам и тогава осъзнах, че трябва да се взема в ръце. Отчасти, защото не исках да разочаровам мама и татко - нали те ми плащаха обучението! Така че се захванах здраво за ученето и изкарах добри оценки. Но когато научих, че АСН копаят под Сфинкса, осъзнах, че ако успея да се включа в проекта, това ще ме стимулира много. Взеха ме в екипа…
- Конкуренцията сигурно е била голяма.
- Абсолютно! Но майка ми се занимава усилено с благотворителност към разни международни организации и има доста приятели в ООН, така че това помогна много! - Тя се усмихна.
- Сигурна съм, че е помогнало - отвърна Нина, без да се впечатли от това, че момичето е спечелило мястото си за разкопките с връзки, а не чрез упорита работа. Макар че обикновено не бързаше да си прави изводи, тя бе принудена да признае, че първоначалната ѝ преценка за Мейси - купонджийка, която разчита на външния си вид и парите, за да си проправи път в живота - изглежда е била точна.
- Добре, приятно ми беше да се запознаем, радвам се, че съм била такова вдъхновение за вас, но се налага да тръгвам.
Лицето на Мейси посърна.
- О, не, почакайте! Моля ви, почакайте - трябва да ви покажа нещо. - Тя бързо прибра листите от списанието в раницата си и извади един цифров фотоапарат. - Нали знаете за свитъците, в които пише как да намерим Залата на летописите?
