- Не, наистина трябва да покажа това на вас! Лично. Щом го видите, веднага ще разберете защо. Моля ви, доктор Уайлд! Само десет минутки. Дори пет. Много е важно.
Умоляващият ѝ глас звучеше наистина искрено.
- Вижте - каза най-накрая Нина, - имам среща с една приятелка, с която по-късно ще вечеряме заедно. Можем да се видим за малко след това. - Ийст вилидж беше старият ѝ квартал, намираше се недалеч от мястото, където щяха да вечерят с Лола. Тя се опита да се сети за някое местенце, което да се намира близо до станцията на метрото, за да може след това да се прибере бързо. - На Седма, близо до Второ авеню има едно кафене, нарича се „52 Пърк-ъп”. Ако ми остане време, може да се срещнем там. Но нищо не мога да обещая.
- Страхотно - отвърна Мейси с очевидно облекчение. - Благодаря ви, доктор Уайлд. Благодаря, че ми се обадихте.
- Няма проблем. Довиждане. - Нина прекъсна връзката, чудейки се какво да измисли, за да се отърве безболезнено от Мейси. Каквото и да имаше да казва за разкопките на Бъркли, това не я засягаше.
Но пък за десет минути нямаше да умре.
*
Еди забеляза дългата опашка пред нощния клуб в края на улицата. Макар че беше сравнително рано, хората се бяха струпали отпред с надеждата да успеят да се вмъкнат в един от най-популярните клубове на Горен Ийст сайд.
- Изглежда яко, а? - рече Грант, докато яркооранжевото му ламборгини се носеше плавно по улицата. За ежедневните си обиколки из Ню Йорк актьорът разчиташе на показната анонимност на лимузините под наем, но когато искаше да бъде забелязан, вземаше много по-ефектно превозно средство.
- Виж каква тълпа - по дяволите, виж какви крака! - Той свали прозореца, за да огледа по-добре момичетата с къси полички, които чакаха да влязат. Колата вече беше привлякла вниманието и когато хората осъзнаха, че зад волана ѝ седи холивудска звезда, реакцията им можеше да се сравни с избухването на безредици. Грант ги дари със скъпата си усмивка и махна с ръка, форсирайки двигателя така, че да им позволи да усетят частичка от 631-та конски сили на суперавтомобила.
Част от тротоара пред входа на клуба беше оградена с кадифени въжета: ВИП секцията. Грант спря пред нея и едно момче в униформа притича да вземе ключовете за колата. Той слезе от нея и се изправи пред плеядата щракащи телефони. Никой не потърси името на Еди във ВИП списъка, макар да не го посрещнаха като звезда.
- Хей, момчета, той е с мен - каза Грант на двамата биячи, които застанаха пред Еди със скръстени на гърдите ръце. - Всичко е наред, това е бодигардът ми.
