Операция "Озирис" | страница 35
Спомни си думите на Лола, че Мейси вероятно има проблеми с египетската полиция и почти се отказа да се занимава с нея, но подтиквана от новооткритото си желание да се занимава с нещо, тя внезапно реши да ѝ се обади. Най-близката станция на метрото се намираше на петнайсетина минути пеша, затова реши да ѝ звънне, докато се придвижва към нея. Излезе от апартамента и още докато слизаше по стълбите, започна да набира номера.
- Ало? - разнесе се мъжки глас.
- Здравейте - каза Нина, готова всеки момент да натисне бутона за прекъсване на разговора. - Мога ли да говоря с Мейси Шариф?
Колебание, следвано от предпазлив въпрос:
- Кой се обажда?
- Казвам се Нина Уайлд. Оставила ми е съобщение да я потърся.
От другия край на линията се чу приглушен шум - мъжът беше закрил говорителя с ръка. Последва размяна на реплики с някой друг, дочу се развълнуван вик. Нина повдигна вежди. Явно тази Мейси много искаше да разговаря с нея.
Последва изтракване - телефонът премина в други ръце.
- Ало? Ало! Доктор Уайлд, там ли сте? Настина ли сте вие? - Жената имаше южняшки, леко напевен акцент.
- Да, здравейте - отвърна Нина. Тя излезе на тротоара, заобиколи големия червен пикап „Додж Рам”, паркиран точно пред входа ѝ, и прекоси улицата. - С Мейси ли говоря?
- Да, точно така! Доктор Уайлд, благодаря ви, че се обадихте, за мен е истинска чест да говоря с вас! Наистина! Аз съм ваша голяма почитателка!
Почитателка? Нина не знаеше как да приеме думите ѝ. Това не беше някаква шега, нали?
- Ъ-ъ-ъ… благодаря. Оставили сте съобщение в АСН, че искате да говорите с мен?
- Да. Вижте, това може да прозвучи странно и може би малко стряскащо, но настина бих искала да се видим. Трябва да ви покажа нещо. Все още живеете в Ню Йорк, нали?
Нина огледа улицата.
- Може и така да се каже.
- Аз съм отседнала при един приятел в Ийст вилидж. Възможно ли е да се срещнем?
- Всъщност сега съм тръгнала към Манхатън - изтърси Нина, без да се замисли, преди да осъзнае, че е пропиляла шанса си учтиво да отклони поканата. - Но не знам дали ще намеря време днес.
- Готова съм да се срещна с вас където и да е, когато и да е - само ми отделете десетина минутки.
- За какво?
- Става въпрос за разкопките на доктор Бъркли в Египет.
Споменаването на Бъркли я върна към предишния ден и унизителната среща с Ротшилд, което въобще не подейства като стимул да приеме молбата на Мейси.
- Тези разкопки нямат нищо общо с мен - каза тя. - Ако искате да говорите за тях, по-добре се обърнете към някой в АСН.