Операция "Озирис" | страница 11



Мейси не се чувстваше много по-добре; задъхана от болка, тя се изправи с усилие. Не беше далеч от пасажа, во­дещ към един от входовете на храма. С пулсиращи от болка глезени тя закуцука към дълбокия мрак отвъд високата източна стена.

Зави зад първия ъгъл и погледна назад. При северната стена имаше охранител, но вниманието му бе насочено към ранения му колега. Не я видя. Тя мина втория завой…

И се блъсна в метална решетка.

По дяволите! Мейси знаеше, че тук има бариера, която да не допуска туристите в храма, но тя беше по-висока, от­колкото бе очаквала, твърде висока, за да бъде прескочена. Зад нея се виждаше насядалата публика, но те гледаха към ярко осветения Сфинкс, а не към руините пред него, и не можеха да чуят никакви викове за помощ заради предвзето­то кресчендо на записа.

Но Мейси можеше да чуе другите викове. Преследвачи­те ѝ бяха в храма.

И тя беше в капан.

Виковете се приближаваха.

Вътрешната стена срещу решетката беше някак по-нис­ка от останалите - и на светлината, струяща между прътите, Мейси успя да забележи опори, на които да стъпи. Изкачи се. Часовете, прекарани в гимнастическата зала за трениров­ки на мажоретките, сега вече не ѝ се струваха само непри­ятно задължение.

Тя надзърна над ръба на стената, за да види типа със са­кото от змийска кожа само на около четири метра разстоя­ние от другата стена, и един човек, пресичащ долното ниво на храма. Още един навлизаше на бегом в коридора.

Тя беше в капан…

Издърпа се нагоре и легна върху стената, задържайки дъха си, с разтуптяно сърце. Тичащият мъж заобиколи зад ъгъла, достигна решетката, погледна през нея. Никой не бя­гаше от храма, само туристите зяпаха представлението.

- Някой вижда ли я? - извика американецът, като осве­тяваше с малко, но мощно фенерче пространството между порутените колони. Всички викове, които му отговориха, бяха отрицателни.

Хамди и Шабан забързаха към него.

- Не може да е излязла - каза Хамди, уловил се за носа с едната си ръка. - Всички входове от тази страна са бло­кирани.

- Коя беше тази? - попита Шабан ядосано.

- Една от екипа на АСН. Мейси Шариф. Тя е само сту­дентка.

- Студентка или не, може да съсипе целия ни план, ако се измъкне оттук - каза Шабан.

- Трябва да я намерим - добави американецът. - И то бързо.

- Какво смятате да правите с нея, господин Кротал? - попита Хамди.

- Ти к’во мислиш?

Последва металически звук, който накара кръвта на Мейси да се смрази. Вдигането на ударника на пистолет.