Взрял се момъкът, гледа — движи се нещо в черен облак прах: войските на източния цар вече настъпвали.
Полетял момъкът на своя кон право сред най-гъстата тълпа.
Конят тъпче с копита, а момъкът сече на две страни с меча си; всички били избити, само царят със съветниците си успял да избяга.
А царят на Запада видял през далекогледа си, че разбитият му враг бяга, и се почудил:
— Кой ли ми направи такава услуга — да изтреби всичките ми врагове?
Момъкът си бил порязал в боя малкия пръст и помолил да кажат на царя да му изпрати нещо да си превърже ръката.
Какво ти изпращане — дотърчали всички, заобиколили го, водят го при царя с големи почести. Поканили го в отделна стая, сложили го на легло да си почине. А коня отвели в конюшнята — разседлали го, изчистили го, наметнали го с покривало и го нахранили със стафиди и бадеми.
Завидели царедворците на момъка, изплашили се да не би той да стане много приближен на царя.
Отишли те и казали на царя:
— Този момък може да намери слонова кост за цял дворец. Заповядайте му да донесе.
Слязъл момъкът на закуска, а царят му казал:
— Изгради ми дворец от слонова кост.
— Дайте ми време да помисля — отговорил момъкът.
Отишъл той и разправил на коня всичко.
— Това не е мъчна работа — рекъл конят. — Нека само царят ти даде сто меха вино, всеки от по тридесет ведра, и повече вълна; ще му построим дворец от слонова кост.
Момъкът казал това на царя. Приготвили му вино и вълна. Тръгнал той за онази страна, където живеят слонове. Пристигнал там. Отпреде му се издигала планина, от която извирали девет студени извора. Те се стичали всички заедно и от тяхната вода пиели слоновете.
Преградил момъкът с една част от вълната пътя на водата и я пуснал да тече в друга посока, а с останалата вълна и с камъни направил бент и излял в него виното.
— Я погледни, лежат ли слоновете, или идват? — попитал конят.
— Идват няколко — отвърнал момъкът.
— Е, тогава скоро ще пристигнат тук — казал конят. Скрили се.
Дошли слоновете на водопой, а вода нямало.
Опитали виното, но то не им се харесало и се отдалечили. Почнала да ги мъчи жажда. Какво да правят?
Постояли, погледали и не издържали. Приближили се отново и почнали да пият вино. Пили, пили, докато всички се напили и се натъркаляли по земята.
— А сега почвай работа с меча — продумал конят. — Режи бивните им.
Взели със себе си, колкото могли, а останалото струпали накуп, за да го приберат следния път.
Докарали те слоновата кост. Царедворците ахнали:
