Имаше само един начин да се държиш с него и той беше да не се церемониш. След като той можеше да се показва с жена си в конфети от електронни точки, или да те пита тъкмо когато си захапал сандвич дали нямаш запек, аз не изпитвах никакви угризения, че мога да го засегна с внезапен въпрос. Затова го запитах:
— Паяк, помниш ли сеанса?
— Ти можеш да го забравиш, братче — отговори, той, — не и аз.
— Беше нещо непонятно.
— Беше направо ужасно. — Той изжабури бирата на мястото на липсващия кътник в устата си, глътна течността и добави: — Ти и жена ти можете да продължавате с тия лайнарщини. Аз не ща. Попилява ме целия.
— Ти какво видя?
— Същото каквото и жена ти.
— Да де, ама сега питам теб.
— Ей, я не ми го прехвърляй. Нали всичко е наред, а?
— По-добре не може да бъде.
— Ами да — рече той.
— Та ти защо не ми кажеш?
— Не искам друг път да попадам на онова място.
— Слушай — казах му, — ти днеска трябва да останеш във форма. Направил си голям облог.
— Е, та?
— Моля те за една услуга. Остани във форма с приятелчетата ти. Твоят отбор ще спечели.
— Не ми пробутвай тия мистични бълвочи. Това с ЛСД-то свърши. Не ми е нужно да съм в тая шибана форма, за да ти кажа това, което искаш да чуеш. Братче, това е идиотски тъпо залагане, направо е дегенератско. Аз избирам „Патриотите“ заради качествата им.
— Днес имаш нужда от моята помощ — казах аз и го погледнах в очите така, сякаш нямаше да отстъпя.
— Ти си луд — рече той. — Толкова стотици хиляди хора залагат на тоя мач, вероятно цели два милиона, а аз да бъда във форма заради теб — така резултатът ще бъде ли какъвто аз го искам? Мадън, вие, наркоманите, до един сте изкукуригали. Я вземи малко кокаин. — Той тресна вратата на хладилника. Беше готов да се върне на мача.
— Грешиш — казах. — Ние двамата с теб можем да им помогнем да се оправят, ако аз успея да си подредя мислите заедно с теб.
— Не искам изобщо никаква помощ от теб.
— Добре — рекох, — на мен ми е неприятно, че трябва да говоря за това. Но ние двамата с теб притежаваме нещо общо, което два милиона други участващи в обзалаганията не притежават.
— Ясно.
— Ние заедно сме били на едно много специално място.
Когато казах това, се случи едно изключително странно явление. Не го бях споделял с никого, дори със себе си не го бях споделял напълно, но в онзи час, когато се бях залостил под парапета, една непоносимо противна воня се бе разнесла и ме бе заляла — не знам дали идваше откъм камъка или бе собствената ми пот, но така или иначе се надигна ужасна смрад на разложение, както вероятно вони бойно поле, покрито с мъртъвци, а може би това беше — и тук бе моят ужас — близостта на дявола, който ме чакаше, за да ме вземе. Миризмата във всеки случай беше толкова скверна, че след като слязох на земята, тя остана в мен като разтърсващ ме ужас през идните дни, докато не си рекох — а доколкото зная, това е и вярно — че всъщност бях помирисал единствено миризма на старо гуано от чайките, преувеличено възприета от собствения ми ужас като зловоние на сатанински звяр. Ала сега, тъкмо когато казах думите, които трябваше да останат неизречени: „Ние заедно сме били на едно много специално място“, лъх на тази странна воня се изпусна от Нисън и смятам, че и двамата съзнавахме, че сме преживели едно и също нещо.
