Дворът на замъка гъмжеше от хора. Бяха разпънати огромни маси, за да поберат хилядите разнообразни блюда с храни, приготвяни от цяла седмица. Гигантски бъчви с ейл от земята на джуджетата, внесен от Камен връх, бяха измъкнати от мазетата и лежаха върху огъващите се от тежестта дървени скелета. Работниците, разтревожени навярно от крехкостта на стягащите бъчвите обръчи, бързаха да опразнят част от съдържанието им. Мегар излезе от кухнята и сърдито им подвикна да се разкарат.
— Стига де, при такова бързане нищо няма да остане за вечерния пир! Марш в кухнята, тъпаци! Я колко работа още ни чака.
Работниците се пръснаха, мърморейки недоволно, а Мегар си напълни една халба, за да се увери, че течността е добре охладена, и след като я пресуши и остана доволен, се върна в кухнята.
Нямаше никакво официално начало на празника. Според традицията хора и храна, вино и ейл, всичко се трупаше на едно място, докато се достигне определена гъстота, след което пиршеството изведнъж се развихряше.
Пъг изтича от кухнята. Стаята му в най-северната кула, станала известна като кулата на магьосника, му осигуряваше къс преход през кухнята, който беше за предпочитане пред главната порта на цитаделата. Той закрачи засиял през двора в новата си туника и панталони. Никога не беше носил такива разкошни дрехи и бързаше да се покаже на приятеля си Томас.
Видя Томас тъкмо когато той излизаше от войнишките общежития, също толкова забързан като Пъг. Двамата заговориха едновременно.
— Виж ми новите дрехи — рече Пъг.
— Виж ми войнишкия табард — каза Томас.
И двамата млъкнаха и избухнаха в смях.
Томас се съвзе пръв.
— Много са ти хубави дрехите, Пъг — каза той и опипа с пръсти скъпата фина тъкан. — А и цветът ти отива.
Пъг му върна комплимента, защото стройната фигура на Томас наистина изпъкваше красиво в кафяво-златистия табард. Нищо, че носеше отдолу обикновена домашнотъкана туника и панталони. Нямаше да получи войнишка униформа преди майстор Фанън да се увери, че се справя добре като боец.
Двамата приятели заобикаляха около огъващите се под тежките блюда маси. Устата на Пъг се напълни със слюнка от щедрите миризми във въздуха. Стигнаха до една маса, отрупана с баници с месо, от чиито горещи кори се надигаше пара, с ароматно сирене и топъл хляб. До масата бяха поставили едно младо кухненско ратайче. Задачата му беше да отпъжда напастта от храната — било насекоми или хронически гладната чет на чираците. Както при повечето ситуации, включващи момчета, отношенията между този пазач на пиршеството и по-големите от него чираци се подчиняваха строго на традицията. Смяташе се за неприлично и за проява на лош вкус просто да заплашиш или набиеш по-малкия и да се нахвърлиш върху храната преди началото на празника. Но се приемаше за съвсем редно да използваш измама, да се прокраднеш и бързо да грабнеш плячка от масата.
