— Майка ми ни изгони от кухнята — отвърна Томас. — Били сме й пречели. А и нали и Подборът е днес… — Гласът му заглъхна смутено. Загадъчната слава на Мартин до голяма степен произтичаше от начина, по който се беше появил в Крудий. По негово време на Подбора херцогът веднага го пратил при стария майстор на лова, вместо да трябва да застава пред събранието на майсторите с останалите момчета на негова възраст. Това нарушение на най-древния обичай беше оскърбило много хора в града, въпреки че никой не бе събрал достатъчно кураж да изрази недоволството си пред лорд Боррик. И съвсем естествено всички бяха насочили яда си към Мартин, вместо към херцога. През годините Мартин напълно бе оправдал решението на лорд Боррик, но въпреки това много хора все още негодуваха от специалното отношение на херцога към него в оня ден. Дори сега, дванадесет години по-късно, някои хора смятаха Мартин Дълголъкия с нещо по-различен от тях самите и поради това — незаслужаващ доверието им.
— Извинявай, Мартин — каза Томас. Мартин кимна малко тъжно.
— Разбирам ви, Томас. Може и да не ми се е налагало да изпи там вашата несигурност, но съм виждал мнозина други да чакат в деня на Подбора. А и от четири години сам заставам с майсторите, тъй че тревогата ви ми е понятна.
Внезапна мисъл порази Пъг и той изломоти:
— Но ти не си с другите майстори.
Мартин поклати глава и на гладкото му лице се изписа печал.
— Мислех си, че улисани в тревогата си няма да забележите очевидното. Но умът ти е остър, Пъг.
В началото Томас не схвана за какво говорят, но после му просветна.
— Ама така ти няма да си избереш чираци!
Мартин вдигна пръст пред устните си.
— За това — нито думичка, момко. Не, след като взех младия Гарет миналата година, групата ми на следотърсачите съвсем се запълни.
Томас остана разочарован. Най-много от всичко му се искаше да го вземат на служба при мечемайстор Фанън, но ако не го изберяха за войник, щеше да предпочете живота на горянин под главенството на Мартин. А сега му отказваха втората възможност. Навъси се за миг, но след малко лицето му грейна — навярно Мартин не го беше избрал, защото вече го е избрал Фанън.
Забелязал как приятелят му се унася във възторзи и тревоги и обмисля всички възможности, Пъг каза:
— Нямаше те в кулата почти цял месец, Мартин. — Прибра прашката си и продължи: — Къде беше?
Мартин изгледа момчето и Пъг мигом съжали за въпроса си. Колкото и приятелски да се държеше Мартин, все пак той беше майсторът на лова, член на домакинството на херцога, и на хлапетата от замъка не се полагаше да разпитват хората на херцога кой кога се е върнал и къде е ходил.
