— Четири тона — продължи полицаят. — Сигурно сърцето ти се къса. Това се казва удар.
— Да, е, не забравяй да дадеш на информатора си трийсет сребърника.
Уелч изцъка с език.
— Цената е доста по-голяма. — Погледна Симсън, за да се увери, че си води записки. — Това за самопризнание ли да го смятам, Грийн?
— Откога търсиш самопризнания, Ракел?
Уелч кимна.
— Прав си. По-голямо удоволствие ми доставя, когато твърдите, че сте невинни. Да се беше видял само, когато съдията прочете присъдата. Заслужаваше си.
— Това ли дойде да ми кажеш?
Уелч седна на отсрещната страна на масата.
— Колко струват четири тона марихуана на улицата? Няколко милиона. Мисълта ми е, че има и други участници в сделката, нали? За да разделите рисковете. Лъвският пай обаче щеше да дойде при теб, нали? Обзалагам се, че парите много ти трябват. Доколкото чух, имаш сериозни финансови затруднения. И няма начин да ги разрешиш. Поне докато си на топло. — Той се ухили и потърка брадичка. — Рано или късно Солмън ще пропее. Тогава името ти ще изплува и ще ти лепнат още десет години.
— Какво ще направиш, ще го биеш, докато проговори ли? Напълно в твой стил, нали Ракел? Защо не си избереш някой с твоите размери?
Уелч се наведе, без да сваля усмивката от лицето си.
— Като теб ли, Тери? Да, можем да го уредим. Защо не още сега? Да освободим напрежението. Ти си тук, а очарователната ти Саманта е вън. Сигурно доста неща ти липсват. Хубавата храна, разпивките с приятели, футболът. И сексът, разбира се. Сигурно много ти липсва сексът. Е, поне нормалният, между мъж и жена.
Тери махна небрежно.
— За разлика от този, по който ти си падаш.
Очите на Уелч станаха по-сериозни, но той продължи да се усмихва.
— Разбира се, ще пожелаеш да се срещнеш със Саманта. Да чуеш за станалото от нейната уста. Да разбереш какво се е провалило.
— Джаф, джаф, джаф — изрече бавно Тери.
— Не те смятах за човек, който ще се крие под фустата на жена си. Че ще я накараш да ти върши мръсната работа.
— Джаф, джаф, джаф. Като кученце, което иска да го изведат, за да пишка. Иди да въртиш опашка пред някой друг.
Усмивката на детектива се стопи.
— Мислиш се за много корав мъжага, а, Грийн? За велик.
— Всичко е относително, Ракел.
— Ти си едно нищо, Грийн. Нищожество, обикновен престъпник като най-долния педофил или джебчия.
Тери се усмихна спокойно.
— Помията вече я изхвърлиха, не си ли разбрал?
— На колко си сега, Тери, на петдесет? Петдесет и една? След петнайсет години влизаш в пенсионна възраст и знаеш ли какво? Ще ти остава още много в затвора. Когато излезеш, ще носиш чене, ще имаш изкуствена става и ще ходиш до клозета по десет пъти на нощ.
