— Не знам колко ще се забавя, Анди.
— Стойте колкото искате, госпожо Грийн. И предайте поздрави на господин Грийн.
Сам слезе и мина през малката метална врата за пешеходци до портала за колите. Показа разрешителното писмо за свиждането и паспорта си на входа и се подписа в дневника за посетителите. Дадоха й временен пропуск и тя го закачи на сакото си.
Поканиха я в чакалнята, където двайсетина посетители, главно жени, седяха на оранжеви пластмасови столове. Сам остана права. Посегна към цигарите си, но забеляза голям надпис „Пушенето забранено“ и рисунка на цигара, задраскана с дебела червена черта, в случай че някой не разбира английски.
През следващите двайсет минути в чакалнята влязоха още десетина души, след това всички посетители бяха преведени през едно вътрешно дворче към залата за свиждане. Сред тях се втурна малко черно-бяло коли и заразмахва лудо опашка. Изведнъж кучето залая по една дебела негърка, хвърли се към чантата й. Двама надзиратели хванаха жената под мишниците и я повлякоха нанякъде въпреки съпротивата й. Кучето ги последва с радостно джафкане.
Преди да бъдат допуснати до залата за свиждане, документите на всички отново трябваше да бъдат проверени по списък; две служителки на затвора започнаха да проверяват личния им багаж. Сам се нареди търпеливо на опашката, въпреки че ужасно й се пушеше.
Когато й дойде редът, един надзирател с отегчен вид поиска разрешителното й и затърси името й в списъка. Накрая поклати глава и почука с химикалка по устните си:
— Няма ви в списъка, госпожо Грей.
— Казвам се Грийн, като цвета.
— Грей също е цвят3.
Той я погледна безизразно и Сам се зачуди дали нарочно се прави на тъп, или наистина е малоумен. Доколкото имаше впечатление от надзиратели, бе по-склонна да приеме второто.
— Знам, че грей е цвят, но аз се казвам Грийн.
Той й върна разрешителното.
— Няма ви в списъка.
— В списъка на главния вход ме имаше.
— Този е друг.
Сам размаха разрешителното пред очите му.
— Ами това? Има ли печат на затвора? Пише ли, че имам право на свиждане? С днешна дата ли е?
Служителят я изгледа напълно безразлично.
— Няма ви в списъка — повтори.
От опашката се чуха нетърпеливи възгласи. Появи се друг надзирател, обувките му скърцаха, сякаш бяха чисто нови. Имаше лукаво изражение и беше с десетина сантиметра по-нисък от колегата си.
— Какъв е проблемът, господин Брадшоу? — попита.
— Тази жена я няма в списъка, господин Ригс.
Ригс погледна тетрадката му и прокара пръст по списъка.
