Изглежда, че след първите две десетилетия на XIX век готиката постига началните си цели и постепенно заглъхва. Щрихите й се разб-пръсват сред останалите жанрове, които неусетно започват да боравят с нейните оръжия.
Науката скоро преживява втори бум след тласъка на индустриалната революция: железницата процъфтява, Дарвин публикува бележитата си теория „За произхода на видовете“ (1859), човечеството надвива природата в борбата си да прокопае Суецкия канал, а в Лондон за пръв път удрят камбаните на Биг Бен.
Твърде скоро обаче се оказва, че изкуството не е разкъсало напълно оковите на човека, не e освободило съзнанието му. Въпреки колосалния технически напредък сянката на стария свят е надвиснала над модерността и опитва да я задуши с тъмнината си.
Мирът след краха на Наполеон се оказва крехък. През 1848 година народите на Франция, Австрия, германските и италианските държави се вдигат на оръжие против останките от феодалната система. В същото време отвъд океана избухва масовото феминистко движение и се заражда организацията на аболиционистите - противниците на робството. Само няколко години по-късно започва кръвопролитната Кримска война (1853-1856).
Мракът отново изпълзява от затвора си и обгръща света.
И тогава тя възкръсва.
Вдъхновени от предците си, световните майстори на литературата създават неоготиката, за да я превърнат в своя трибуна. Повлиян от Мери Шели и Матю Грегъри Луис, Едгар Алън По утвърждава психологичното и свръхестествено начало във втората вълна на готиката. След него Шеридан льо Фану описва силата на женския нрав в „Чичо Сайлас“ (1864) и „Кармила“ (1874). Р Л. Стивънсън ни показва колко лесна за покваряване е човешката природа в „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ (1886), а Оскар Уайлд бичува нравите на хайлайфа в „Портретът на Дориан Грей“ (1891). През 1897 година Брам Стокър публикува своя шедьовър „Дракула“, в който засяга темите за феминизма, сексуалната природа на човека, отношенията между етносите.
Втората вълна на готиката избледнява с Първата световна война. След нея за кратко импресионизмът и диаболиката опитват да изземат функциите й. Светът утихва преди голямата буря, която го очаква.
След Втората световна война хората вече са наясно, че човешките права отново са погазени. Вместо да настане ера на мир и благоденствие обаче, политическите свръхсили се вкопчват помежду си в Студената война (1947-1991). Народите от двете страни на бариерата се борят за правата си. Петдесетте години на новия век са белязани отново от тежки военни конфликти: Корейската война (1950-1953) и Виетнамската война (1956-1973). В Южна Африка започва епохата на Апартейда (1948-1990) - едно от най-големите престъпления срещу човечеството, а афроамериканците в САЩ се борят за граждански права. Междувременно Европа трябва да преосмисли политиката си съм колониите в Африка и Азия.
