ЛИР
Коя сте, уважаема госпожо?
ГОНЕРИЛА
Недоумяването ви е в стил
с цял ред шеги, които напоследък
дължим ви. Разберете ме добре!
Вий, сър, сте вече стар и вам приляга
да бъдете по-мъдър. Вий държите
сто рицари с коняри и слуги,
така порочни, дръзки, разюздани,
че дворът ни, наместо да сияе
във благочестие, разтлян от тази
епикурейска13 ваша свита, вече
е заприличал на крайпътна кръчма,
странноприемница и блуден дом,
потънал в сласт и вино! Този срам
не може повече да се търпи
и аз ви моля — като ви припомням,
че мога да го имам без молба —
да съкратите малко свойта свита,
запазвайки си хора, подходящи
за възрастта ви и които знаят
и себе си, и вас.
ЛИР
О, ад и пъкъл!
Седлай конете! Свитата на крак!
Чудовище, аз няма да ти преча!
Бог дал ми е и друга дъщеря!
ГОНЕРИЛА
Вий биете придворните ми хора,
а пък сганта ви се държи със тях
като с прислужници!
Влиза Олбанският княз.
ЛИР
Горко на който късно се разкайва!…
А ето ви и вас! Кажете, княже,
от вас ли иде всичко туй?… Конете!
Неблагодарност, демон със сърце
от хладен мрамор, щом се вмъкнеш ти
във родно чедо, става то по-страшно
от морски змей!
ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ
Изслушайте ме, сър!
ЛИР
Ти лъжеш, лешоядко! Мойта свита
се състои от рицари избрани,
които следват строго своя дълг
и свято пазят честното си име!…
Корделия, как твойта дребна грешка
видя ми се тъй грозна, че подобно
на колело за мъки ми изкълчи
душата из основи и изсмука
до капка обичта ми, за да влее
на нейно място жлъч! О, Лир! Лир! Лир!
Разбий я таз врата, която пусна
да влезе лудостта и да излезе
безценният ти ум!
Удря се по главата.
След мене всички!
ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ
Повярвайте ми, сър, но аз не зная
защо сте гневен!
ЛИР
Вярвам ви, милорд!…
Природо, чуй! Богиньо висша, слушай!
Ако си мислила да одариш
със рожба тази харпия14, възпри се!
Утробата й порази с безплодност,
сгърчи й лоното и пресуши
до капка детеродните й части,
та тялото й плод да не даде
на майка си за гордост и за радост
или даде ли, да е черен урод,
пропит със злоба, тъй че да живее,
за да я мъчи, докато е жива,
да вреже бръчки в младото й чело,
страните й да прокопае с плач,
да й отвърне за любов и грижи
с презрение и присмех, та да види,
че по-добре е в пазвата да топлиш
усойница, отколкото да имаш
неблагодарно чедо!… Да вървим!
Излиза.
ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ
О, богове, какво ли значи туй?
ГОНЕРИЛА
Не се грижете! Нека предоставим
на второто му детство свободата,
която даваме на всеки луд!
Влиза отново Лир.
ЛИР
