Извинявайте…
Излиза.
ЛИР
Какво каза този негодник? Да се върне дръвника!
Един рицар излиза.
Къде е шутът ми? Хей! Спят ли всички?
Влиза отново Рицарят.
Е? Къде е този кучи мелез?
РИЦАРЯТ
Той каза, милорд, че дъщеря ви не била добре.
ЛИР
А защо, мерзавецът, не се върна, като го викнах?
РИЦАРЯТ
Той ми отговори, сър, и то Най-безочливо, че не искал!
ЛИР
Не искал?
РИЦАРЯТ
Милорд, не знам на какво се дължи това, но според мен ваше величество не е обслужван тук с почтителността, на която е свикнал. Вниманието към вашата личност е много намаляло и това се чувства не само в обноските на прислугата, но и от страна на княза и на вашата дъщеря.
ЛИР
Ха! Така ли мислиш?
РИЦАРЯТ
Моля ви за прошка, милорд, ако греша, но моят дълг не може да мълчи, когато чувства, че ваше величество бива оскърбяван.
ЛИР
Ти ми спомняш само моите собствени подозрения. Напоследък и аз забелязах известно незачитане към мен, но обвиних за това си впечатление повече своята мнителност, отколкото съзнателната неучтивост на околните ми. Ще се занимая с това! Къде е шутът ми? Не съм го виждал от два дена!
РИЦАРЯТ
Откак младата ни господарка замина за Франция, сър, шутът ви съвсем залиня.
ЛИР
Стига за това! И сам го забелязах. Върви и кажи на дъщеря ми, че искам да говоря с нея!
Рицарят излиза.
А вие ми викнете шута!
Един от Свитата излиза.
Влиза отново Освалд.
Ей, ти! Точно ти, сър, ела ми малко насам! Кой съм аз, сър?
ОСВАЛД
Бащата на господарката.
ЛИР
„Бащата на господарката?“ Ах ти, пес на господаря си! Кучи син! Низък раб!
ОСВАЛД
Извинете, милорд, не съм нито едното, нито другото!
ЛИР
И ще ми отвръщаш на погледа? Лакей мръсен!
Удря го.
ОСВАЛД
Не давам да ме бият, милорд!
КЕНТ
А да те спъват даваш ли, а, низък ритнитопковец?
Слага му крак.
ЛИР
Благодаря ти за услугата, друже! Харесваш ми.
КЕНТ
Хайде, господинчо, ставай и да те няма! Ще те науча да си знаеш мястото! Вън! Вън, ако не искаш да измериш още веднъж пода с недодяланото си туловище!… Я! Я го виж ти!… Бъди благоразумен! Ха така!
Изблъсква Освалд навън.
ЛИР
Благодаря ти! Не си поплюваш, виждам! Ето ти предплата за службата.
Дава на Кент пари.
Влиза Шутът.
ШУТЪТ
И аз искам да го наема. Вземи моя почетен знак!
Предлага на Кент шутовския си калпак.
ЛИР
Какво става, красавецо! Къде се губиш?
ШУТЪТ
Взимай го! Точно за теб е, друже.
КЕНТ
Защо, шуте?
ШУТЪТ
Защо ли? Защото взимаш страната на един, който е в немилост. Да, да, щом не умееш да се въртиш според вятъра, скоро ще ти изстине мястото. Нахлупи си го! Защото този, дето го виждаш, без да иска, прокле двете си дъщери и благослови третата. Щом смяташ да му служиш, трябва да носиш такъв калпак!… Ти как си, чиченце? Ех, да имах две дъщери и два калпака!
