Добре, значи какви възможности му оставаха? Почти никакви.
Погледна отвъд реката.
Това беше толкова тъжно място. Не само заради Тик, а защото когато мина оттук по време на първата мисия, имаше десет спътници, а колко от тях бяха все още живи? Пресметна наум. Трима. Само трима. Тик беше убита тук. Хенри и Гокс загинаха, когато спасиха баща му. Лукса, Аврора, Темп и скъпата, безценна Бутс се удавиха при Халбата. Единствените останали живи бяха той, Арес и Рипред.
Рипред. Той щеше да обезумее, когато научеше, че Грегор не е убил Гибелния. Той искаше Гибелния да е мъртъв. Тъкмо затова беше довел Туичтип и се бе опитал да научи Грегор на ехолокация. Но пък и Рипред не знаеше, че Гибелния е бебе. Щеше ли това да има някакво значение за него? Може би, но само може би.
Грегор почувства как в главата му започва да се оформя план.
Арес се събуди след около три часа, обезумял от глад. Слезе до реката и се върна с една едра риба, не от месоядните. Гибелния се събуди и двамата с прилепа почнаха да ядат, докато Грегор изстърга плесента от парче сирене и довърши последния хляб.
Докато се хранеха, той набързо описа плана си на Арес.
— Добре, сетих се какво да направим с Гибелния.
— Слушам — каза Арес.
— Този тунел води обратно до скривалището на Рипред — каза Грегор.
— Така ли? — каза Арес.
— Да, не помниш ли? Туичтип каза, че скривалището му е там, където се срещнахме с него за първи път. А ние се срещнахме за пръв път с него в другия край на този тунел — каза Грегор.
— О, да, след като се бихме с преданите — каза Арес.
— Правилно. Затова предлагам да отидем да на мерим Рипред, да му дадем Гибелния и нека той да се оправя с него — каза Грегор. Арес отвори уста да възрази, но Грегор вдигна ръка: — Чакай! Обясни ми защо да не го правим, само ако имаш по-добър план.
Последва много, много дълга пауза.
— Нямам по-добър план, но при този няма възможности за добър край — каза Арес.
— Вероятно не — каза Грегор. — Е, да опитаме ли?
Арес настоя Грегор да поспи няколко часа. Когато се събуди, започнаха дългия преход. Отначало тунелът беше тесен, но скоро се разшири достатъчно и Арес можеше да лети. За Грегор това беше облекчение, защото ръцете го боляха от носенето на Гибелния.
Спряха за малко, за да пият вода от потока в една пещера.
— Помниш ли това място? — попита Арес.
— Не — каза Грегор. — Чакай, може би… — Тук бяха спрели да си починат, когато Рипред им беше водач. — Хенри тук ли се опита да убие Рипред в съня му?
