Освен това, всички на борда на лодката се подлу дяваха взаимно. За всички различни видове — хора, прилепи, плъхове, хлебарка и светулки — представляваше истинско усилие да съжителстват в две лодки. Сега, когато бяха в една, положението ставаше непоносимо.
Непрекъснато избухваха спорове, особено за храна. Много от запасите се намираха във втората лодка и потънаха заедно с нея във водовъртежа. Марет прегледа оставащата храна и определи строги дажби на всички. Фотос Глоу-Глоу и Зап обаче настояваха да получават грамадните количества, с които бяха свикнали. Когато им казаха, че това няма да стане, те взеха да хленчат неспирно, докато Туичтип отбеляза, че винаги може да яде светулки. След тези думи те се нацупиха и излъчваха светлина само когато пожелаеха.
— Защо момичето и нейният хвъркач ни вземат храната? — оплака се Зап на Фотос Глоу-Глоу. — Те не са нищо повече от пътници без билет!
Разбира се, Грегор не можеше да откаже храна на Бутс. Когато бе раздаден обядът, тя изяде хляба и сиренето си с рекордна бързина, а после посочи тези на Грегор: „Аз гладна!” Не му оставаше нищо друго, освен да ѝ даде половината от храната си. Но след като изяде нея и половината дажба на Темп, тя още не се беше заситила.
— О, ето, дай ѝ това — каза Туичтип и побутна парче сирене към Бутс, която го загриза щастливо. Всички зяпнаха Туичтип, която се озъби: — Вони на хора и едва ли ще мога да го преглътна! — И всички извърнаха поглед. Грегор обаче беше напълно сигурен, че е станал свидетел на нещо, което се случи за пръв път — плъх да даде храната си на човек.
Хауард най-малко се притесняваше по въпроса с храната.
— Заобиколени сме от храна, трябва само да протегнем ръка и да си я вземем — каза той. Хвърли мрежи във водата и изпрати прилепите да се гмуркат за риба. Оказа се прав. Не им отне дълго време да съберат доста голяма купчина морска храна. За нещастие, нямаше как да я сготвят. Това не беше проблем за никого, освен за хората; повечето от останалите предпочитаха улова си така. Но — сурова риба! Грегор погледна с отвращение студената, бяла плът. Знаеше, че не могат да пилеят гориво, за да я изпекат. Мина му през ума, че можеше да се опита да я затопли върху задницата на Фотос Глоу-Глоу, но насекомото не му беше достатъчно симпатично, за да го помоли.
— Трябва да я опиташ. Не е толкова лошо, колкото си мислиш — каза Хауард, като пъхна голямо парче в устата си и го сдъвка. — На Извора понякога я поднасяме така, макар че в Регалия не го правят.
