Бащата на Грегор лежеше на разтегателния диван. Дори когато спеше, не спираше да се движи. Пръстите му потрепваха и от време на време подръпваха одеялото, и той си мърмореше тихо. Баща му. Горкият му баща…
След като прекара повече от две години и половина в плен на огромни, зли плъхове далече под Ню Йорк, той беше истинска развалина. По време на престоя си в Подземната страна, както я наричаха жителите ѝ, беше подложен на глад, лишен от светлина и физически изтезаван по начини, за които така и не пожела да разказва. Измъчваха го кошмари, а на моменти му беше трудно да отличи реалността от халюцинациите, дори когато беше буден. Халюцинациите се влошаваха, когато беше трескав — а това ставаше често, защото въпреки многократните посещения при лекаря той не можеше да се съвземе от някаква непозната болест, която беше пренесъл от Подземната страна.
Преди да падне след Бутс през решетката в пералното помещение и да помогне за спасяването на баща си, Грегор винаги си беше мислил, че всичко ще бъде съвсем просто, след като семейството му се събере отново. Беше хиляди пъти по-хубаво, че баща му се беше върнал, Грегор знаеше това. Но не беше просто.
Грегор влезе тихо в кухнята и пусна хлебарката в боклука. Остави бурканчето на плота и забеляза, че няма нищо за ядене. В хладилника имаше половин картонена кутия мляко, трилитрова бутилка от ябълков сок, в която бе останало може би колкото за една чаша, и бурканче горчица. Грегор събра смелост и отвори шкафа. Половин хляб, малко фъстъчено масло и кутия овесени ядки. Разтърси кутията с овесени ядки и въздъхна с облекчение. Имаше достатъчно за закуска и обяд. А тъй като беше събота, на Грегор дори нямаше да му се наложи да яде вкъщи. Щеше да ходи да помага на госпожа Кормаки.
Госпожа Кормаки. Странно беше как само за няколко месеца тя се беше преобразила от любопитна съседка в нещо като ангел пазител. Малко след като Грегор, Бутс и баща им се бяха върнали от Подземната страна, той се беше сблъскал с нея в коридора.
— Къде се беше запилял, мистър? — попита го тя. — Изплаши цялата сграда до смърт.
Грегор ѝ беше разправил историята, която семейството му бе измислило: в деня, когато беше изчезнал от пералното помещение, извел Бутс на детската площадка да си поиграе няколко минути. Там срещнали баща си, който отивал да види болния си чичо във Вирджиния, и решил да вземе децата със себе си. Грегор си мислел, че баща му се е обадил на майка му; баща му пък си мислел, че Грегор се е обадил на майка си; едва след като се върнали, разбрали каква тревога са предизвикали.
