— Схвана ли нещо от това, което чу, Грендал? — попита Моридин.
— Толкова, колкото можеше да се схване — отвърна тя предпазливо.
— Знам колко жадуваш за информация. Могедиен открай време беше известна като Паяка, дърпаше нишките отдалече, но ти в много отношения си по-добра в това от нея. Тя заплита толкова много мрежи, че сама попада в тях. Ти си по-предпазлива. Удряш само когато е разумно, но не се боиш от конфликт. Великият господар одобрява инициативата ти.
— Скъпи ми Моридин — каза тя и се усмихна, — ласкаеш ме.
— Не си играй с мен, Грендал. — Гласът му прозвуча твърдо. — Приеми си комплиментите и замълчи.
Тя се присви като ударена през лицето, но не каза нищо повече.
— Позволих ти да слушаш другите като награда — продължи Моридин. — Не’блис беше избран, но при възцаряването на Великия господар ще има други високи и бляскави постове. Някои — много по-високи от други. Днес беше време да вкусиш от привилегиите, на които би могла да се радваш.
— Живея единствено, за да служа на Великия господар.
— Служи му тогава в това — каза Моридин и се вгледа право в нея. — Ал-Тор се отправя за Арад Доман. Трябва да живее непокътнат, докато може да се изправи срещу мен в последния ден. Но не трябва да му се позволи да сключи мир в твоите земи. Ще се опита да възстанови реда. Ти трябва да намериш начини да предотвратиш това.
— Ще го направя.
— Върви тогава — каза Моридин и махна рязко с ръка.
Тя се надигна замислена и понечи да тръгне към вратата.
— А, и, Грендал — спря я гласът на Моридин.
Тя се поколеба после се обърна. Той стоеше срещу полицата, почти извърнал гръб към нея. Сякаш гледаше в празното, взрян в черните камъни на стената. Странно колко много приличаше на ал-Тор — за когото имаше много скици, изпратени от шпионите й, — когато стоеше така.
— Краят е близо — каза Моридин. — Колелото със стон е превъртяло последния си кръг, пружината на часовника се е скъсала, влечугото поема сетния си дъх. Той трябва да познае сърдечната болка. Трябва да познае безсилието и трябва да познае мъката. Дай му тези неща. И ще бъдеш възнаградена.
Тя кимна, след това прекрачи през осигурения портал и се върна в укреплението си сред хълмовете на Арад Доман.
За да започне своя заговор.
Майката на Родел Итуралд, погребана вече от трийсет години в глинестите хълмове на доманската му родина, много обичаше една поговорка: „Нещата винаги трябва да се влошат, преди да може да се подобрят.“ Казала я беше, когато му извади забралия зъб като момче, неприятност, която го бе сполетяла, докато си играеше със селските момчета на мечове. Казала я беше, когато изгуби първата си любов от едно господарско конте, което носеше шапка с пера и чиито меки ръчички и отрупан със скъпоценни камъни меч доказваха, че изобщо не е виждал истинска битка. И щеше да я каже сега, ако беше с него на хребета и гледаше марша на сеанчанците към града, закътан в плитката долина долу.
