- Ти си глупак - тихо каза Кор.
Троу се завъртя и впи враждебен поглед в него.
- А ти си провал!
Кор поклати глава.
- Хората заявиха волята си. Избраха да поставят Рот на трона, който той беше получил по наследство; невъзможно е да се спечели битка, която има не един, а хиляда фронта. Традиционните закони и културните норми са само прокъсана мантия на власт и влияние. Ала демокрацията, когато се упражнява наистина, е каменна крепост, която не може да бъде прехвърлена, взривена или подкопана. Това, което не разбираш, мой заместнико, е, че вече няма против какво да воюваме... при положение че планираш това нападение с надеждата за победа.
Троу присви очи.
- Да не би твоята Избраница да те е обучавала? Досега не бях чувал нищо подобно да излиза от устата ти.
Кор си заповяда да запази мълчание. Той и войниците му бяха заедно много преди Троу да се присъедини към тях, ала ако не можеха да прозрат през злополучната му амбиция, Троу можеше да си ги задържи до един. Кор нямаше да се преклони пред никого.
В последвалата тишина Троу обходи с поглед бойците, които някога го бяха отхвърляли заради префинената му слабост, ала през последните два века се бяха научили да го уважават като воин.
- Манипулацията е най-успешна, когато е дело на жена. Нима не мислите, че това, което ви говори сега, е пропаганда? Нашепната му от онази, която най-лесно може да съблазни ума, тялото, чувствата му. Сами доловихте миризмата на обвързването му. Знаете, че душата следва сърцето, а неговата вече не е с нас, с нашите цели, с онова, което бихме могли да постигнем. Това, което се обръща към вас, не е сила, а онази слабост, която някога той презираше у другите. Виждате ли? Дори и сега той не казва нищо.
Кор сви рамене.
- Нямам слабост към празната реторика.
- Знаеше ли изобщо значението на тази дума преди шест месеца? - отвърна Троу.
- Е, какво решавате? - Кор се огледа наоколо, обзет от отегчение. - Изборът е ваш, но знайте едно: направите ли го веднъж, той е като мастило върху кожата. Не може да бъде заличен.
Зайфър пръв се изправи на крака.
- Аз съм верен само на едного.
С тези думи той отиде до бойното си облекло, извади стоманена кама и поряза дланта си, а после се приближи до Кор и протегна ръка.
Кор взе онова, което му предлагаха, и се прокашля, защото нещо го давеше. Следващият беше Балтазар - пое ножа, поряза се, предложи му кръвта си; след него и Сайфън му се закле във вярност.
Грях гледаше случващото се изпод полуспуснати клепачи, без да помръдва. Както винаги, беше съвършено непредвидим. .. но дори той се изправи и се приближи до Кор. Взе камата и прониза дланта си, завъртайки острието, а горната му устна се изви, сякаш болката му доставяше удоволствие.
