Докато другите двама говореха, Рейдж довърши близалката, оглеждайки преценяващо сянката.
- Защо вече не идваш на Последното хранене? - прекъсна ги той изведнъж.
Твърдият като диамант поглед на Ви се обърна към него.
- Брат ми, съсредоточи се.
- Не, сериозно говоря. - Рейдж облегна хълбок на черната стена. - Какво става, Трез? Така де, да не би храната ни да не е достатъчно добра за теб?
Сянката се закашля.
- А, не, просто съм... зает. С отварянето на това място...
- И кога за последен път си пил кръв? Изглеждаш ужасно.
Вишъс вдигна ръце.
- Холивуд, имаме работа...
- Знаеш ли, днес използвах Селена и кръвта й е направо невероятна...
Стана толкова бързо. В един миг Ви дърдореше, докато Рейдж съвсем основателно изтъкваше, че сянката се нуждае от нечия вена. В следващия огромната ръка на Трез се беше сключила около врата на брата, секвайки притока му на въздух, и ръмжеше насреща му, оголил зъби, сякаш Рейдж беше врагът.
За частица от секундата, въпреки гадната рана в рамото си, Вишъс се нахвърли върху сянката, опитвайки се да го изтласка с тялото си, докато Рейдж се мъчеше да се откопчи от яката му ръка. Безуспешно. Дори и с близо сто и четиресетте килограма на Ви и цялата сила на самия Рейдж, сянката беше като тухлена стена и изобщо не помръдваше.
А после и тримата имаха нещо, за което наистина да се тревожат.
Рейдж примига, а когато отново отвори очи, тясното сумрачно помещение беше обляно в ярка светлина.
- По дяволите - процеди Ви. - Пусни го, Трез! Имаме проблем!
Под кожата на Рейдж звярът му се надигна за живот, събуден от смъртната заплаха.
- Трез! Пусни го!
Нещо успя да достигне сянката - било внезапната светлина, било фактът, че лицето на Рейдж вече бе започнало да се преобразява - и той охлаби хватката си.
На Ви това му стигаше и като го метна на пода, скочи отгоре му и опря камата си в гърлото му.
Рейдж изруга и се закашля, поемайки си въздух на големи глътки. Мамка му. Звярът му се събуждаше от едното нищо дори и в най-добрите нощи, когато той бе в отлична форма и заситен както с храна, така и със секс. Ала когато някой се опиташе да го убие?
Дори и да бе имал основателна причина да го стори?
Очевидно бе, че сянката се бе обвързал с Избраницата. Защото подобна реакция можеше да бъде обяснена единствено с мъжки хормони.
- Съжалявам - измърмори Трез. - Не знам какво ми стана. Кълна се в жицота на брат си.
- Защо не... - Рейдж се задави със собствените си думи - ни каза, че си се обвързал с нея?
