- Тук отзад - каза Големия Роб.
Мълчаливия Том беше същинска стена от плът пред затворената врата на третата стая по коридора. Трез обаче не се нуждаеше от повече обяснения - носът вече му беше казал какво става.
Коридорът беше пропит с отвратителната сладникава воня на лесъри, по-силна от миризмата на пот и секс, която се излъчваше от всички други наблизо.
- Нека да погледна - мрачно каза той.
Мълчаливия Том се дръпна встрани.
- Все още мърда. Каквото и да е.
Да, вероятно беше така. Копелетата трябваше да бъдат убити по точно определен начин, иначе продължаваха да дерзаят... дори ако бяха нарязани на парчета.
- Ще се наложи да повикаме линейка - обади се Големия Роб. - Аз го направих. Не исках...
Трез вдигна ръка.
- Всичко е наред. И задръж с бързата помощ.
Отвори вратата, сбърчвайки отвратено лице, когато миризмата се усили, и прекрачи в стаята. Стените и подът бяха боядисани в черно, таванът беше покрит с огледала, една-единствена лампа хвърляше мека светлина. Убиецът се беше сврял под вградената пейка за секс в далечния ъгъл; скимтеше и кървеше с подобна на грес течност, която вонеше на мърша, смесена с пресни овесени курабийки и бебешка пудра.
Да ти се доповръща. И да ти убие всякакъв апетит за курабийки, които Трез, така или иначе, не обичаше... и всякаква симпатия към малки деца, по които той и бездруго не си падаше.
Погледна си часовника. Полунощ. Хекс, главата на охраната му, си беше взела свободна вечер, за да я прекара със своя мъж, Джон Матю... нещо, което не правеше често - всъщност Трез направо я беше принудил да си вземе почивка, защото това бе единствената нощ тази седмица, в която нейният хелрен нямаше дежурство с Братството на черния кинжал.
Щеше да се наложи да се оправи с това сам.
Трез се върна в коридора.
- Окей, какво стана?
Големия Роб скришом му показа цяла шепа целофанени пакетчета, пълни с бял прах, както и пачка банкноти.
- Заловихме го как се опитва да ги пробутва. Взе да ми се отваря, аз му праснах един, той не ми остана длъжен... страшно си го биваше, а после извади нож и усетих, че положението става напечено. Направих каквото трябваше.
Трез изруга, разпознал символа, отпечатан върху пакетчетата с хероин. Не беше човешки език... и не го виждаше за първи път.
Беше Древният език на вампирите... и отново го намираше у лесър? Този път като дилър?
Трез взе наркотиците и ги прибра в джоба си. Охранителят му можеше да задържи парите.
- Имаш късмет, че не си бил убит.
